— Приятно ми е да се запознаем. — Усмивката на Савана беше широка и мила. Дългата й къдрава коса с цвят на шоколад падаше по гърба й, а розовите й бузи просто плачеха да бъдат пощипнати. Беше облечена в красива черна прилепнала рокля, а малката й червена чантичка нямаше лого.
Тя изглеждаше… нормално. Ариа нямаше да се изненада толкова, ако Майк се беше появил с някой тюлен от зоопарка във Филаделфия. Дори и с исландски кон, като стана въпрос.
Савана докосна рамото на Майк.
— Отивам да взема нещо за хапване, става ли? Скаридите изглеждат страхотно.
— Добре — отвърна Майк и се усмихна като истинско човешко същество. Когато Савана се отдалечи, Ариа подсвирна тихо и скръсти ръце на гърдите си.
— Я виж ти, Майки! — похвали го тя. — Изглежда много мила!
Майк сви рамене.
— Мисля да я задържа, докато любимата ми стриптийзьорка не се върне в града. — Той се изсмя похотливо, но Ариа усети, че не го прави от сърце. Той не сваляше очи от Савана, докато тя отмъкваше няколко хапки от подноса на минаващата покрай нея сервитьорка.
Тогава Майк забеляза някой в другия край на стаята. Той смушка Ариа.
— Хей, Ксавие е тук!
Стомахът на Ариа нервно се сви. Тя се изправи на пръсти, за да погледне над тълпата. И наистина, Ксавие стоеше край бара, облечен с елегантен черен костюм.
— Ила е на работа тази вечер — промърмори подозрително тя. — Какво прави той тук?
Майк се изсмя.
— Може би защото това е благотворителна сбирка на нашето_ училище_? Защото наистина харесва мама и иска да ни подкрепи? Защото му споменах за събирането и той прояви интерес към него? — Той постави ръце на кръста си и се втренчи в Ариа. — Какъв ти е проблемът? Защо го мразиш толкова?
Ариа преглътна тежко.
— Не го мразя.
— Тогава иди да поговориш с него — изсъска Майк през зъби. — Извини му се за онова, което си му сторила. — Той нежно я смушка в гърба. Тя го погледна раздразнено — защо Майк автоматично приемаше, че тя е направила нещо? — но вече беше твърде късно. Ксавие ги беше видял. Той се отдръпна от бара и тръгна към тях. Ариа заби нокти в дланите си.
— Ще ви оставя насаме, за да можете да се целувате и да се натискате на спокойствие — рече Майк и тръгна към Савана. Ариа остана озадачена и смутена от избора му на думи. Тя погледна към Ксавие, който се приближаваше все повече и повече, докато най-накрая не застана до нея. Кафявите му очи изглеждаха почти черни на фона на тъмносивия му костюм. На лицето му беше изписано странно, смутено изражение.
— Здрасти — каза й той, играейки си с перлените си ръкавели. — Добре изглеждаш.
— Благодаря — отвърна Ариа, махайки невидим конец, залепнал на роклята й. Внезапно тя се почувства толкова официална и смешна с косата си, направена на глупав френски кок, и дългия шал от изкуствена ангора на майка й, който беше увила около раменете си.
Не можеше да стои там и да се държи учтиво с него. Не и сега.
— Трябва да… — избъбри тя, след което се врътна и хукна по стълбите към втория етаж. Спалнята на Спенсър беше първата врата вляво. Тя беше отворена и слава Богу, вътре нямаше никой.
Ариа се шмугна в стаята и си пое дълбоко дъх. Бяха минали поне три години от последния път, когато беше влизала тук, но като че ли Спенсър не беше променила нищо. Стаята ухаеше на свежи цветя, поставени във вази из цялата стая. Античното махагоново огледало все още стоеше на стената, а четирите големи кресла, които се разгъваха в легла и вършеха идеална работа при гостуванията им с преспиване, бяха подредени в малък интимен кръг около тисовата масичка за кафе. Театралните червени плюшени завеси ограждаха големия прозорец, който предлагаше изглед към старата спалня на Али. Спенсър злорадстваше, че двете с Али могат тайно да си общуват нощем, като си святкат с фенерчета.
Ариа продължи да разглежда стаята. По стените й висяха все същите безвкусни картини фотографии в рамки, а в рамката на голямото антично огледало беше подпъхната все същата снимка на тях петте. Ариа се приближи към нея, изпълнена с копнеж. На снимката Ариа, Али, Спенсър, Емили и Хана се намираха на яхтата на чичото на Али в Нюпорт, Роуд Айлънд. Бяха облечени в еднакви бански на „Джей Крю“ и носеха еднакви сламени шапки. Али изглеждаше самоуверена и спокойна, а Спенсър, Хана и Емили се усмихваха еуфорично. Снимката им беше направена само няколко седмици след като станаха приятелки — еуфорията от това, че са част от личната клика на Али, още не беше отшумяла.