Ариа, от друга страна, изглеждаше стресната, сякаш вярваше, че всеки момент Али ще я бутне в пристанището на Нюпорт. Всъщност Ариа наистина беше разтревожена онзи ден. Тя все още мислеше, че Али знае какво се е случило с откраднатото й късче от знамето на „Капсулата на времето“.
Но тя никога не я попита за него. А Ариа никога не си призна какво е направила. Беше очевидно какво ще се случи, ако признае на Али истината — лицето на Алисън щеше да се сбърчи смутено, след което бавно да се изкриви от гняв. Тя щеше да зареже Ариа завинаги, точно когато Ариа беше започнала да свиква, че има приятелки. А след като октомври свърши и започна ноември, тайната на Ариа постепенно започна да избледнява. „Капсулата на времето“ беше просто една глупава игра, нищо повече.
Ксавие се прокашля в коридора.
— Хей! — Той надникна в стаята. — Може ли да поговорим?
Ариа усети как стомахът й се свива.
— Ами… добре.
Ксавие се приближи бавно до леглото на Спенсър и седна. Ариа се настани в едно от креслата и наведе поглед към скута си. Изминаха няколко дълги, смущаващи секунди. Отдолу се носеха звуците на купона, гласовете на гостите се сливаха в едно буботене. Някакво малко куче яростно лаеше.
Най-накрая Ксавие въздъхна и я погледна.
— Направо ме убиваш, Ариа.
Тя вдигна глава и го погледна объркано.
— Моля?
— Един мъж трудно може да разбере толкова противоречиви сигнали.
— Противоречиви… сигнали? — повтори Ариа. Може би това беше някакъв странен художнически начин за разчупване на леда. Тя зачака кулминацията.
Ксавие се изправи и бавно се приближи до нея. Облегна се на дръжките на креслото и горещият му остър дъх опари шията й. Като че ли беше пил доста. Внезапно Ариа се запита дали тук въобще ставаше дума за разчупване на леда. Главата й започна да пулсира.
— Флиртуваше с мен на изложбата, но след това започна да се държиш странно, когато те нарисувах в ресторанта — обясни той с нисък глас. — Слизаш на закуска с прозрачна блузка и шорти, разкриваш си душата, започваш бой с възглавници… но когато те целувам, откачаш. А сега бягаш и се криеш в спалнята. Убеден съм, че си знаела, че ще те последвам.
Ариа рязко се изправи и се облегна на огледалото на Спенсър. Старото дърво изскърца под тежестта й. Дали той намекваше онова, което тя си мислеше, че намеква?
— Не съм искала да ме последваш! — извика тя. — И не съм изпращала никакви сигнали!
Ксавие повдигна вежди.
— Не ти вярвам.
— Истина е! — изхленчи тя. — Не съм искала да ме целуваш. Ти излизаш с майка ми! Мислех, че ще дойдеш да се извиниш!
В стаята изведнъж стана толкова тихо, че Ариа можеше да чуе тиктакането на часовника си. Тази вечер в Ксавие имаше нещо, което го правеше да изглежда много по-грамаден, суров и могъщ.
Той въздъхна и очите му се напрегнаха.
— Не се опитвай да обърнеш нещата и да ме изкараш виновен. Пък и ако наистина си била толкова шашната от целувката, защо не си казала на никого? Защо майка ти продължава да приема обажданията ми? Защо брат ти ме кани у вас да играя „Уии“ с него и приятелката му?
Ариа примигна безпомощно.
— Аз… Не исках да създавам още проблеми. Не исках никой да ми се ядосва.
Ксавие докосна ръката й и доближи лицето си до нейното.
— Или пък все още не си искала майка ти да ме изрита.
Той се наведе още по-напред и устните му започнаха да се отварят. Ариа се измъкна и изтича до полуотворения гардероб, като едва не се спъна в дългата си рокля.
— Просто… стой далеч от мен — каза тя с възможно най-твърдия си глас. — И от майка ми.
Ксавие изцъка няколко пъти с език.
— Добре. Щом искаш, така да бъде. Но знай — аз няма да изчезна. И ако искаш всичко да е наред, по-добре не споменавай нищо на майка си. — Той отстъпи назад и щракна с пръсти. — Нали знаеш колко лесно могат да се изкривят нещата, а и ти си също толкова виновна, колкото и аз.
Ариа примигна невярващо. Ксавие продължи да се усмихва, сякаш казаното от него беше много смешно. Стаята се завъртя пред очите й, но тя се опита да запази спокойствие.
— Хубаво — изтърси тя. — Щом не смяташ да си вървиш, значи аз си тръгвам.
Той не изглеждаше впечатлен.
— И къде ще отидеш?
Ариа прехапа устни и се обърна. Това беше много правилен въпрос — къде би могла да отиде? Оставаше само едно място. Тя затвори очи и си представи надутия корем на Мередит. Гърбът й започна да я боли, когато си представи неудобното легло в студиото-спалня.