Въобще не й беше приятно, че бъдещата й доведена сестра знаеше с подробности всичко, което й се беше случило тази есен — особено това, че най-добрата й приятелка се беше опитала да я убие. Но пък всъщност всички в Роузууд го знаеха; местните медии рядко говореха за нещо друго напоследък. А най-странното беше, че цялата страна беше обзета от А-мания. Деца от всички краища се обаждаха, че са получили есемеси от някой с инициал А., които накрая се оказваше, че идват от отхвърлени бивши гаджета или завистливи съученици. Хана също бе получила няколко фалшиви съобщения от А., но те определено бяха спам — Знам всичките ти мръсни тайни! А искаш ли да купиш три рингтона за един долар? Каква тъпотия.
Кейт не сваляше поглед от Хана, може би очакваше от нея да се разприказва. Хана бързо грабна едно чесново хлебче и отхапа гигантска хапка, за да не може да отговори. Откакто Кейт и Изабел се бяха нанесли в къщата, Хана прекарваше времето си или затворена в своята стая, или в мола „Кинг Джеймс“, или криейки се в дома на приятеля й Лукас. Въпреки че преди смъртта на Мона нещата между тях не вървяха много добре, Лукас й беше оказал невероятна подкрепа след това. Сега двамата бяха неразделни.
Хана предпочиташе да бъде другаде, защото всеки път, когато попадаше в полезрението му, баща й я караше да прави разни неща заедно с Кейт: да извадят дрехите на Хана от гардероба, който вече беше в стаята на Кейт, да изхвърлят боклука или да изринат снега от предната алея. Ехо? За какво са тогава икономките и компаниите за изриване на снега? Да можеха да изринат и Кейт…
— Момичета, вълнувате ли се, че утре училището започва отново? — Изабел нави спагети около вилицата си.
Хана помръдна с рамо и усети познатата болка в дясната си ръка. Беше я счупила, когато Мона я блъсна с колата си, още едно прекрасно напомняне, че приятелството й с Мона е било преструвка.
— Аз се вълнувам — наруши Кейт мълчанието. — Днес отново прегледах справочника на „Роузууд дей“. В това училище има наистина невероятни мероприятия. Те поставят по четири пиеси в годината!
Господин Мерин и Изабел грейнаха. Хана стисна зъби толкова силно, че ченето й започна да изтръпва. Откакто беше пристигнала в Роузууд, Кейт не спираше да говори колко се вълнува, че ще учи в „Роузууд дей“. Голяма работа — училището беше голямо. Хана възнамеряваше въобще да не се среща с нея.
— Въпреки това мястото ми изглежда доста объркващо. — Кейт изискано избърса устата си със салфетка. — Имат отделни сгради за различните предмети, като журналистическо депо, научна библиотека и оранжерия. Абсолютно ще се объркам! — Тя засука кичур кестенява коса около показалеца си. — Ще ми бъде много приятно да ме разведеш наоколо, Хана.
Хана едва не избухна в смях. Тонът на Кейт беше толкова фалшив, колкото чифт очила на Шанел за деветдесет и девет цента в И-бей. Тя беше изиграла този „приятелски“ номер и в Le Bec-Fin, и Хана никога нямаше да забрави какво се случи след това. Когато по време на аперитива Хана се втурна към тоалетната, Кейт я последва, преструвайки се на мила и загрижена. Хана избухна в сълзи и обясни на Кейт, че току-що е получила съобщение от А… ъъъ, Мона, че Шон Ейкърд, с когото си мислеше, че още ходи, е дошъл на благотворителния бал с друго момиче. Кейт веднага изрази съчувствие и я посъветва да зареже вечерята, да се върне в Роузууд и да срита задника на Шон. Дори й каза, че ще я покрие. Нали за това са доведените сестри?
Голяма грешка. Когато Хана се върна във Филаделфия, изненадка! Кейт се беше раздрънкала пред господин Мерин и му беше казала, че Хана носи в чантата си „перкосепт“. Господин Мерин се беше ядосал и в продължение на седмици не говори на Хана.
— Разбира се, че ще те разведе — се обади господин Мерин.
Хана сви юмруци под масата и каза с обезсърчен глас:
— Ох, да, с удоволствие, но съм толкова заета в училище!
Баща й повдигна вежди.
— А какво ще кажеш преди училище или по време на обедната почивка?
Хана стисна зъби. Чудесно ме накисна, татко. Нима баща й беше забравил как Кейт подло й заби нож в гърба на провалената вечеря в Le Bec-Fin, която всъщност трябваше да бъде само за тях двамата? Но пък баща й гледаше на случилото се по съвсем различен начин. Според него Кейт не беше подла, тя беше идеална. Хана премести поглед от баща си към Изабел и Кейт, чувствайки се все по-безпомощна. Внезапно усети познатото усещане в гърлото. Блъсна стола си назад, стана, изпъшка и хукна надолу към банята.