Хана се сви така, сякаш Емили беше забила игла в ръката й.
— Само разни глупости за доведената ми сестра. Нищо важно.
Емили започна да си играе със сребърния си медальон с формата на риба, а челото й се покри със ситна пот. Ами ако А. не беше Иън… но не беше и имитатор? Когато Емили разбра, че Мона е била първият А., тя беше абсолютно изненадана. Вярно, че Али и останалите се държаха отвратително с нея, но те се държаха така с много хора. Хора, които Емили дори не си спомняше! Ами ако някой друг — някой от тях — беше също толкова сърдит, колкото и Мона? Ами ако беше някой от хората в същата тази стая?
Тя бързо огледа всички в голямата стая. От библиотеката излязоха Наоми Циглър и Райли Улфи и впериха погледи в тях. Мелиса Хейстингс избегна погледа й и ъгълчетата на устните й увиснаха надолу. Скот Чин тихомълком насочи фотоапарата си към Емили, Ариа и Хана. А Фай Темпълтън, някогашната най-добра приятелка на Мона, която беше обсебена от йо-йо, се спря насред пътя си към библиотеката, погледна през рамо и хладнокръвно срещна погледа на Емили.
В този миг тя си спомни нещо от деня, в който прочетоха обвинението на Иън. След като заседанието приключи с отказ да пуснат Иън под гаранция, те излязоха от съдебната зала щастливи, че вече всичко е приключило. Но тогава Емили забеляза една фигура в лимузината, паркирана пред сградата на съда. Очите, които гледаха през прозореца, й се сториха толкова познати… но Емили се опита да се убеди, че те са просто продукт на въображението й.
Но дори само мисълта за това я накара да потръпне. Ами ако всъщност нямаме никаква представа кой е А.? Ами ако нищо не е такова, каквото изглежда?
Телефонът й започна да звъни. След това се обади и този на Ариа. Най-накрая звънна и Ханиният.
— О, Господи! — ахна Хана.
Емили огледа внимателно стаята. Вече никой не гледаше към тях. И никой не държеше телефон в ръка.
Не й оставаше нищо, освен да извади нокията си. Приятелките й я наблюдаваха нервно.
— Едно ново съобщение — прошепна Емили.
Хана и Ариа се приближиха към нея. Тя натисна бутона за четене.
Бяхте предупредени и сега някой ще трябва да си плати. Искате ли да разберете къде е най-добрата ви приятелка? Погледнете през прозореца към двора. Това може да се окаже последният път, когато ще я видите…
Стаята се завъртя около тях. Ужасната досадна миризма на тежък парфюм изпълни въздуха. Емили погледна към приятелките си с пресъхнала уста.
— Последният пък като… завинаги? — повтори Хана, мигайки начесто.
— Не може… — Емили усещаше главата си странно лека. — Спенсър не може…
Те хукнаха към кухнята и надникнаха през задния прозорец към хамбара на Спенсърови. Дворът беше празен.
— Да извикаме Уайлдън — настоя Хана. Тя хукна обратно към стаята, където го беше видяла преди, но там нямаше никой. Върху полираната маса стоеше само празната му чаша.
Телефонът на Емили отново звънна. Беше получила нов есемес. Момичетата отново се събраха около нея.
Сега вървете. Сами. Или ще изпълня обещанието си.
32.
Мълчете… и никой няма да пострада
Хана, Ариа и Емили се измъкнаха през задната врата и тръгнаха към студения, мокър заден двор. Портата му беше обляна в топла оранжева светлина, но щом Хана премина през нея, вече не можеше да вижда повече от няколко фута пред себе си. Някъде в далечината чу тих, приглушен шум. Косъмчетата на ръцете й настръхнаха. Емили тихо изписка.
— Насам — прошепна Хана и тръгна към хамбара. После започна да тича. Останалите я последваха. Надяваха се, че не са закъснели.
Земята беше хлъзгава и мека, и обувките с високи токчета непрекъснато затъваха в калта. Приятелките й дишаха тежко зад гърба й.
— Не мога да разбера как можа да се случи това — прошепна Емили с натежал от сълзи глас. — Как можа Спенсър да позволи на Иън — или който там е А. — да я примами навън сама? Как може да е толкова глупава?
— Ш-ш-шт. Който и да е тук, може да ни чуе — изсъска Ариа.
Прекосиха обширния двор само за няколко секунди. Ямата, където Иън беше захвърлил тялото на Али, се намираше от дясната им страна, светлоотражателната полицейска лента блещукаше в тъмнината. Зад нея се простираше гората, между дърветата като зловещ портал зееше тясна пролука. Хана потрепери.