Преди половин година. Москва
Тогава…
- Обърни се ... Да, забави, не потрепвай.
Стоя вцепенена и не смея да вдигна очи. Усещам лицето си почервеняло от срам, а ръцете ми треперят зад гърба. Офисът е просто огромен, може да побере цяла делегация с всички удобства. За да се разсея, разглеждам разсеяно паркета и собствените си крака. Обувките са скъпи на високи токчета, взех ги назаем от съквартирантка, чувствам се неудобно в тях. Но не го показвам.
- Ти си глуха, нали? - излайва Стас, изкарвайки ме от мислите ми и аз потръпвам. - защо дойде тук, да изобразяваш статуя, мамка ти?!
Преглъщайки на сухо, аз тромаво се обръщам като дървена, показвайки се на мъжа, който седи на кожен стол до масата. От момента, в който се появих, придружена от Стас, той не каза нито дума, само кимна любезно, когато пазачът прошепна нещо в ухото му. Честно казано, от този човек настръхвам.
Той е истински представител на елита. Привлекателен като хищник - леопард, готов всеки момент да разкъса жертвата. Стилно сако в цвят горчица пасва на широки рамене, бяла риза с разкопчана яка и се виждат част гърдитему и сребърна верижка блести матово на загорелия му врат. Не е от ,,братството‘‘ изглежда много по-умен от обикновен бандит.Господар на живота...
- Свали си роклята. - изкомандва Стас, търкулвайки дъвката по лявата си буза.
Става ми студено. Замръзвам с гръб към тях, нервно играейки с колана на дрехата си. Разбира се, глупаво е сега да се смущавам от тялото си , когато съм в Москва, постигнах целта си с такава трудност и преминах селекцията на кастинга,но естествената срамежливост отново ме притеснява. Там, в родното ми село на хиляди километри, всичко изглеждаше много по-лесно!
Там имах приятелка- Валка ,която ми шиеше страхотни тоалети, тя като цяло е талант, трябваше да излезе от пустошта и да завладее модните подиуми на столицата. С нейната лека ръка и буйно въображение винаги се кичех с красиви рокли, модерни панталони и блузи, за завист на всички момичета. Валка, смеейки се, твърди, че аз съм звездата на областта, истински топ модел и моето място е на кориците на списанията.
Това беше шегата, която започна всичко. Един приятел ме постави пред огледалото по бельо и каза, че трябва да отида в Москва. В интернет попаднах на статия за предстоящия конкурс Мис Русия 2020 и веднага реших че това е моят шанс. Ако мога не само да помогна на болната си сестра, но и да напредна, да се измъкна от бедността и да прославя родната си земя.Да, у дома сънят беше по-близо и по-ясен. А тук, изправена пред мръсотията на квалификационните кръгове, конкуренцията на същите провинциални глупаци като мен и интриги, моята решителност леко намаля ...
- Накратко, скъпа, или правиш каквото ти се каже, или си свободна и в такъв случай можеш да си опаковаш куфара и да се хвърлиш обратно в дупката си. -Стас изсъска, приближавайки се до мен.
Покорно навеждам глава, непослушните ми пръсти се борят с ципа отстрани. Трябва да спечеля, да взема наградата милион и ако за това трябва да спя със спонсор, така да бъде!
Кой каза, че конкуренцията ще бъде честна?
Коприненият тоалет се плъзга меко по краката ми, хладният въздух докосва с приятен дъх нагорещената ми кожа. С мъка отхвърляйки срамежливостта си прекрачвам роклята си,скупчена на пода -придвижвам се до масата с добре заучена стъпка и улавям погледа на Ярослав. Очите му, които оценяват тялото ми, блестят, придобиват нюанс на горчив шоколад, с хищно присвиване.
Усещам треперене в коленете си. Токчетата тракат силно по паркета, а в ушите ми блъскат кървави чукове. Още няколко крачки и двамата с него сме разделени от последното препятствие - орехова маса, върху която лежат в идеален ред купища документи и кутия цигари. Шатун маха с ръка на пазача да излезе, след миг вратата тихо се затръшва.
Ние сме сами. Аз съм екзотично животно.
- Как се казваш? - гласът му, оказва се, е много приятен, нисък, но въпросът е зададен с властни нотки и аз автоматично издавам:
- Джулия. - и веднага хвърлям смутен поглед към масата и изведнъж си спомням, че след кастинга всички момичета, преминали селекцията, получиха псевдоними. Искам да кажа, Джулия.
-Не, не-някак си не ти подхожда тази Джулия.- Той се обляга назад, кръстосва пръстите си. -Ти си Жулиета. На колко години си ,момиче?
- Осемнадесет и половина.- Вдигам глава, втренчвайки се в него отново. ,,Не знаете ли, че не се допускат по-млади на състезанието? Какво? Твърде неопитна ли съм за Вас ? –мисля си аз Говори се, че Ярослав Николаевич Шатун обича горещите игри с камшик. Дали това е клюка или истина, предстои да разбера съвсем скоро.
Явно мислите ми са изписани на лицето ми, за което веднага съжалявам. Сега ще ме изхвърли от офиса, а след час ще ми върнат паспорта и ще ме изгонят от хотела. Въображението злорадства рисува срамно завръщане в селото, подигравателни шепоти на местни завистливи жени и тъжната усмивка на сестра ми. Ирка, разбира се, няма да каже нищо и няма да ме осъди, дори ще ме подкрепи, но как да живея, като знам, че съм пропуснал шанса да я спася?!