Лъжа, копеле... Имам чувството, че лъже. И така… Поемам си дъх, тръпки полазват по коленете му. От какво толкова се страхуваше Шатун? Нали по негова поръчка преди шест месеца бяха заложени експлозиви в колата на Павел?!
Тогава
- Юлия! Събуди се! Хей, хей!
Главата ми е тежка, сякаш натъпкана с пръст, и едва я повдигам от възглавницата. Стаята е тъмна, електронният циферблат мига 00:13. Какво за Бога става? Вчера беше напрегнат ден, първо изтощителни тренировки във фитнеса, след това излизане на подиума като част от финалната група и след това ... изобщо не искам да си спомням това.
Повикаха ме в офиса на Мегера, а аз й намекнах, че ще й направя забележка. Имаше, разбира се, за какво, но не съм в аз виновна. Едно от момичетата, точно преди дефилето, насипа фин пясък в обувките ми. В суматохата не забелязах това, но вече на подиума усетих остри песъчинки, които се забиваха в краката ми. В първите пет минути беше търпимо, после болезнено, но издържах, усмихвах се, пърхах с лека походка и изведнъж се спънах. Оказа се, че някой от участниците е решил да ме елиминира и коварно е скрил счупено стъкло под стелката.
За падане - не паднах,но наклонът беше зачетен.
Но нямаше сблъсък. Вместо Мегера ме чакаше един от спонсорите, дебел, лъскав собственик на мрежа от бензиностанции. Този миришеше на изпарения и пиянски ухиленият козел каза, че не съм изхвърлена от състезанието само благодарение на неговия глас. Например той успял да потули инцидента и сега трябваше да му върна жеста.Все още потрепвам от отвращение, почти физически усещам потните му ръце върху тялото си и мокрите му устни върху лицето си. Страшно е да си представим какво би се случило, ако не се намеси щастлив случай. По-точно - Шатун Ярослав Николаевич ...
- Лизка? Какво правиш? -Намръщвам се недоволно, опитвайки се леко да спусна краката си на пода.
Очите ми свикват със здрача. Болката в нарязаните ми крака вече е отшумяла, но е неприятна. Придържайки се за таблата, бавно се изправям. Нищо, трябва да имам търпение.
- Погледни през прозореца. — прошепва тя силно и развълнувано и веднага се шмугва към вратата. - Хайде, ще те подкрепя.
Поглеждам към прозореца със завеси. Навън е нощ, а тази луда жена е решила да се забавлява? Автоматично отбелязвам, че сме сами в стаята. Къде е Галка?
- Тя напусна. - отгатнал хода на мислите ми, отхвърля съседката. - тя беше отстранена от състезанието. Казват, че е заради теб.Това е новината!
- Защо заради мен? - Замръзвам на място, забравяйки за възпалените крака.- Дори не се карахме с нея. Тя се представи добре, имаше всички шансове да спечели.
Лизка прави гримаса, обляга се на вратата.
— Не бъди такава наивна глупачка! Чавката ти натъпкала обувките със стъкло. И поръсила пясък отгоре, за надеждност. И не прави учудена физиономия, не си като малка Юлия! Това не е детско парти. Конкуренцията е тежка, виждаш сама, намират кусури за всяка дреболия.
Честно казано, дълбоко в душата си знаех кой от финалистите ми е враг. Чавката, привидно мила и усмихната, старателно криеше акулския си нрав и всички си паднахме по образа на тихото момиче. Не напразно вярват, че в неподвижен водовъртеж ...се въдят най-страшните чудовища.
-Докога ще стоиш там като стълб?“ — изсъска Лизавета. - Все пак трябва да спя, в противен случай, сама разбираш на сутринта как ще започнат да те упрекват за сбръчканото лице и тъмните,дълбоки сенки под очите.Виксен вече си точи зъбите.
Въздъхвайки, аз се тръгвам към прозореца, рязко отмествам завесата и се спъвам. Пред хотела, в който бяхме настанени, имаше светлини около периметъра, до входа имаше огромна добре поддържана морава, а върху нея, осветена от уличните прожектори, червени рози бяха подредени така,че изписваха името ми. Спря ми дъха. Красотата е неописуема!
Оглеждам улицата, но не виждам следа от нарушител. Лизка вече се приближава и ме блъска встрани със завистливо подсмърчане.
- Имаш ли представа кой ти е фен?
Свивам рамене, възхищавайки се на изненадата. Яр? Не, твърде е романтично за него, той е стратег, твърде безчувствен, студен и пресметлив. Подобни действия не са в природата му. Някой от персонала на хотела?.Но тук, сред мъжете, са само самият собственик и пазачите, първият е щастливо женен за зашеметяващ модел, а момчетата - охранителите не създават впечатление за романтици.
За момент в съзнанието ми изниква скорошната среща в бара. И аз неволно прехапвам устни, чувствайки се развълнувана.
- Нямам идея. - Почти не лъжа, а с Лизка се споглеждаме.
- Класа!- тя се смее, или оценявайки изненадата, или отбелязвайки факта на моето невежество. - И какво ще кажем сутринта, когато Мегера ще бъде информирана за това? Ще се вкопчи в теб с нокти и зъби, самата тя е наясно, че са ни забранили любовните интриги, докато тече състезанието.