Ярослав рязко се навежда напред, без да ми позволява да се отдръпна, хваща ме за китките, принуждавайки ме да се строполя на масата и аз се осмелявам да го погледна в очите. Усмихва се подигравателно.
- Ако ти подам своят пръст в устата тии- ще го отхапеш, нали? - Това мое въображение ли е, или наистина има одобрение в тона му? - накратко, Джулия - Жулиета, чуй ме. Ако искаш да носиш короната на кралицата, следвай три прости стъпки. Никога не чукай приятелите си и не им погаждай мръсни номера. Прощавам ти този път. Това не е детско матине, заложен е голям джакпот, за много от участниците това е приказно състояние, следователно второто е скромност, разбира се, добродетел, но не и на това състезание. И третото, следващо от второто - не скачай в леглото с всеки, който го иска. Запомни, момиче, не журито решава всичко тук, вече видя състава му в първия кръг. Това са само пионки, но има и такива, които имат правото да разпореждат кой от участниците да пробва короната. Схващаш ли?
- Вие ли сте, Ярослав Николаевич? - питам наслуки, напълно престанала да разбирам нищо.
Ако той няма да спи с мен, защо тогава е този цирк с булката и събличането? Ами ако е тест? И на всеки финалист се нарежда „на килима“?
- Аз съм. - потвърждава той спокойно, лениво, с лек натиск, водейки възглавничките на пръстите си от китката ми до лакътя. - и още ... Не харесвам достъпни жени. Ако искаш да спечелиш, не се опитвай настойчиво да влезеш в полезрението ми, но и не се оттегляй в сенките. Бийте се за короната, Джулиет. Имаш всички шансове да победиш тези глупаци.
Ставайки от мястото си, Шатун, без да пуска ръката ми, ме кара да се обърна и застава пред мен. Нежно, чувствено прокарва носа си от врата до ухото, плавно с равномерно дишане и тялото ми възбуждащо реагира с топлина. Той е висок, а аз съм вече сложена да седя на масата и очите ни са почти на едно ниво. Мирише леко на пяна за бръснене и аз изпитвам непоносимо желание да докосна волевото му лице, за да попия тази миризма с кожата си. Сърцето ми ускорява ритъма си, неприятен студ пълзи по кожата ми с остри игли.Не познавам тези чувства, те ме плашат. Никой от мъжете не е играл с мен в такива игри ...
До сега…
************
Чувайки стъпки пред вратата на банята , се потапям стремглаво под водата във ваната. Пухкава пяна запушва ушите ми и заглушава звуците. Задържам дъха си, за да не преглътна горчивата сапунена консистенция, и напрегнато броя до три.
Веднъж – тежкото стъпало приближава.
Конвулсивен опит за поемане на въздух.
Две - вратата тихо се отваря.
Не дишай.
Преброявайки до три, една ръка внезапно се гмурва във ваната, грабва ме за косата ми и ме извлича безмилостно на повърхността. Боли, боли и е неприятно, но стискам зъби, потискайки вика на възмущение. Мъжът е пиян, залита, плътният алкохолен дъх ми запушва ноздрите. Принудена съм да изляза от ваната, той ме придърпва по-близо, лицата ни са почти на едно ниво. Дрезгав глас накъсва тишината като груб шамар:-Какво, по дяволите, е това,което те удари в главата?!" Мислиш да се давиш ли?
Даже не съм си го и помисляла.Но не искам да се оправдавам, защото той не може да понася, когато го пресичат. В мой интерес е да се подчинявам във всичко. Бъди винаги в добро настроение, угаждай на покровителя си и не се оплаквай от съдбата и не мрънкай. Като цяло не обичам да хленча по принцип и малко е останало от онова наивно момиче, което дойде да завладее Москва преди шест месеца.
Ако тази Юлка съществуваше, малко хора имаха възможност да я видят. Само най-близките познаваха бившата, истинската мен. За други отсега нататък съм арогантна кучка, любовницата на Ярослав Николаевич Шатун, най-ужасният бандит на столицата.
- Защо мълчиш? Кажи ми,чве съм копеле? - издухва Ярик, разтърсвайки ме като непослушно кученце и болезнено стискайки с пръстите си двете ми бузи. - ти мълчиш, мислиш всякакви глупости за мен, нали? Мразиш ли ме?
Не отмествам поглед. И цялата гама от емоции със сигурност се отразява в него, като ясни отпечатъци върху девствен бял сняг!Ако мога бих плюла на него.
– Мразиш ме , знам. Вече забравих кой от нас създаде звездата. Провинциален боклук! Да, ако не бях аз, щеше да се смърдиш в дупката си, да ореш под чужд чичко за нищожни пари или да разтваряш крака пред мръсните братя в миризливия публичен дом на родното си село! – дърпа се доволно Шатун, неочаквано усмихнат.Няма топлина в тази усмивка. Хищна на подпухналата муцуна, изкривена от пиянство. Явно той не усеща разликата между това, че трябва да се чукам с него или да спя с момчетата от родината. Ако имах избор, бих предпочела да работя като чистачка там, а не да водя така наречения "сладък" живот в Москва!