- Лиз, не събуждай глупаво духовете. - без да ме остави да отговоря, изсъска Галя, започвайки бясно да събира косата си на кок. - всички знаем с кого Олка имаше конфликт предишния ден. Знаем, но мълчим. Наистина ли, момичета? Иначе, не дай си Боже, ще ни направят някоя мръсна далавера.
Спомням си за преди няколко дни. Фактът, че Олга, някаква блондинка от руската пустош, се скара с Алекса, не беше чут само от глухите. Тази Алекса (глупав прякор!) е безспорната фаворитка на някого от журито и не е тайна, че спи с един от спонсорите. Обичайната кокалеста кучка,с удължена коса и мигли също, халоген в устните, силиконови цици. Всичко напълно „нагласено“ на капризната кучка с големи амбиции.
Да, Алка е права. Всички знаят всичко, но мълчат. Защото да си отвориш устата означава или да излетиш от състезанието, което не е най-лошото, или да свършиш като упоритата Олка - да умреш "случайно". В тази усойница има змия, наречена Всеруски конкурс за красота.
- Добре, ако не искаш, оставай тук и скучай! - Лиза се обижда, ровейки из гардероба сред купчина скъпи тоалети. – аз ще отида до бара, да се развеселя.
Рокли, стилни панталони, обувки, козметика - всичко това не е наше, а е закупено със спонсорски пари. Шесте финалистки трябва да изглеждат зашеметяващо, така че не могат да напуснат хотела, с каквото и да е, и негримирани.Строго е забранено. Акулите на медиите са навсякъде, очите вече болят от светкавици.
Нещо ме кара да скоча от леглото и да избухна, преди да успея да помисля:
- Чакай, аз също идвам с теб. Омръзнало ви е да лежа тук, да гледам телевизора и да слушам клюки. – обръщам се към Галка, която ме гледа ядосано.
Тя предизвикателно забива лицето си в книгата, типична любовна история за Средновековието, на цветната корица - полугол атлет прегръща отпусната красавица. Господи, аз самата отдавна съм надраснала от такова четиво, сега харесвам само прочути изкривени трилъри и детективи.
Ако някой ми беше прошепнал тази вечер, че животът ми ще промени посоката си днес, определено щях да последвам примера на Галочка и да не ходя никъде ...
Мосва 2020 година
Тогава…
- ... представяте ли си какви искания има? Къде да отида с посредствените си познания по училищната програма?
Слушайки разсеяно стененето на Лизка за неуспешния й прием в университета, плъзгам очи наоколо. Позволено ни е да пием алкохол, но в много умерени количества. Просто казано, можете да вземете доза от сто грама и да забавите за повече.Разбира се, организаторите на състезанието се грижат за своите участнички, така че да имаме нормален тен и на подиума да не се клатим в различни посоки от махмурлук.Никога не съм имала проблеми с алкохола. На дипломирането в училище изпих кутия гранясала топла бира, не изпита никаква еуфория и оттогава се заклех да бъда приятелка с всякакви боклуци, съдържащи диплома. Мама често повтаря, че пияно момиче е върхът на неприличието и никой в нашето семейство не страда от такива зависимости.
Интелигенция? Въобще не. Обикновени, средни хора, живеещи с учителски заплати. Баща ми е частен учител, майка ми преподава история. Не можеш да дивееш дори в града, а още повече на село. Преди заболяването си Ирка планираше да отвори собствен магазин за дрехи, но нямаше време, заболяването й се задълбочи. Сега ми трябваха пари не само за нейното лечение, но и за заема, който взе...
- Къде се мотаеш? - смущава ме Лизавета, подсмърчайки обидено. - Аз тук изплаквам очите си за мизерния си живот, а ти зяпаш селяните?
Естествено, не гледам никакви мъже. Просто си помислих за това и следователно пропуснах сълзливите оправдания на новата ми позната.Поклащам глава, мимолетно улавям погледа на мъж, седнал на две маси от нас, и неволно се обръщам отново към Лиза..
Сигурна съм, че наистина ме гледа. На външен вид около тридесет и две, достатъчно привлекателен, така че бузите ми моментално пламват. Абсолютно отговаря на външния вид, който наистина харесвам - атлетично телосложение, с гъста тъмна коса, небрежно отметната назад, смело, гладко избръснато лице, правилни черти, лека усмивка на чувствени устни.
Забелязвайки, че интересът му е забелязан, той вдига чашата си за поздрав с усмивка. Отвръщам на усмивката и се извръщам.
- Познаваш ли го? - веднага се втурва в атака любопитната Лизка, протягайки шия, за да огледа мъжа зад рамото ми.
- От къде накъде? – искрено се учудвам, борейки се с непреодолимо желание да погледна отново назад. - В Москва съм само от няколко седмици, не ходя никъде.
- Сладък е. - произнася присъда тя и, навеждайки се към мен, прошепва заговорнически: - Слушай, той е влюбен в теб, така че не мотай! Да вървим да се запознаем.