Смръщвам се в знак на протест. От това, което видях, има два варианта. Непознат е или от същото братство като Шатун, тоест бандит, или голям бизнесмен, въпреки че разликата между тези понятия е незначителна. В Русия няма "чисти" бащи на бизнеса, всеки по някакъв начин е свързан с престъпността.
- Луда ли си?- Изсъсквам в отговор, ужасена от перспективата да бъда подложена на непознат. - Няма да ходим никъде! Да се върнем в хотела. Ако Наташа се появи, тя ще ни нахока . И без това сме се забавили доста време.
- Да й сера в устата на тая мърла — изсумтя Лизавета и сбърчи малкото си носле. - Наташа е пешка, тя танцува на мелодията на Мегара. Да си свива перките,че..тя е обикновен мелез за мръсната и черна работа.
Точно сравнение , но не си струва да ядосваме Наталия. Именно защото тя е дясната ръка, ушите и очите на Мегара, тоест съпругата на организатора на състезанието Мария Шляпникова. Тя шпионира навсякъде, появява се в най-неочаквания момент и безсрамно „чука“ по челото на момичетата. Излязох да пуша на балкона - наказателна точка, закъснях - наказателна точка, не се облякох така, скъсах дреха, ядох твърде много, наказан съм за всичко. Колкото повече дузпи, толкова по-реална е възможността да излетя от квалификационния кръг.
Трябва да спечеля. За Иришка.
- Той идва тук. – внезапно съобщава Лизка със силен шепот, като мърда трагично тънко оскубаните си руси вежди. - усмихни се, глупачке! Обърни си главата , направи впечатление.
Мамка му!
Поглеждам бързо през рамо, преценявайки шанса си за бягство. Късно е, мъжът се приближава, държейки запотена бутилка шампанско и кошница с ягоди. Кога получи всичко това? Създаването на съмнителни запознанства със столични богаташи не влиза в плановете ми и прибързано ставам. Правя се, че не го виждам, и пренебрегвам многозначителните жестове на Лизавета.
Просто правя крачка встрани, когато почти се сблъсквам с него. Той е много висок – трябва да вдигна глава, за да не се взирам в гърдите му. Очи с необичаен, син цвят, с възхищение, топло блуждаят по лицето ми.
– Тръгвате ли вече? Може би можем да седнем и да поговорим за малко? - отнася се за двете ни, но гледа изключително към мен.
Нервна съм. И от това, че не можах да се избягам, но и от нещо друго - по-притеснително. Човекът отблизо е дори по-харизматичен, отколкото на разстояние. Излъчва надеждност и увереност, не предприема никакви агресивни действия- само чака отговор с леко съжаление.
Лизка пъргаво скача, хваща ръката ми и я стиска болезнено. Гадна сводница!
-Всъщност аз си тръгвам. И Юлия искаше да отиде и да поръча сладолед.
С поглед й обещавам бързо отмъщение, но тя дори не мисли да отстъпи. Мило усмихната, тя бърза да се оттегли, а аз неохотно сядам пак на масата.
- Казвам се Павел. А ти си Юлия. - не пита, а утвърдително казва мъжът, поставяйки кошницата пред мен. - Съжалявам, че така нахално нахлух в територията ви, но от момента, в който ви видях, загубих спокойствие.
Гласът му е приятен, с леко забележима дрезгавост и усмивка, която може да подлуди всяко момиче. Решавам да сменя гнева си с милост, взимам голям плод и го слагам в устата си. Той е толкова сочен,че , сокът се пръска по устните ми и вероятно това изглежда много примамливо.Но Павел ме гледа толкова откровено, че не се сещам веднага да използвам салфетка.
- Сядате ли с всички непознати с храната? -Отстранявам последствията от собствената си небрежност.
- И хайде на "ти?"
Бърз обаче ... Въпреки че, както вече разбрах пъргаво действа ... Вече знаех,че всички московчани са спокойни, самоуверени и нахални. Там на село, момчетата са сдържани и по някак си сковани.
- Даа! Добре!-. С готовност се съгласявам, гледайки как отпушва тапата. - Само едно предупреждение предварително, Павел. Не съм от тези, които спят с първия срещнат.
Той се смее, повдигайки вежди. Шампанско със съскаща мека пяна излиза от бутилката, и се излива като карамел в чашите.
- Така че това е страхотно. Наистина ли си мислеше, че веднага ще ти предложа да се чукаш с мен?
Жаргонната дума ме дразни. Павел ми дава чаша и отново се удавям в очите му, искрящи с лукав блясък. Нещо лепкаво, като смола, набъбва между краката ми, смущавам се и, отпивайки от напитката, напълно забравям, че не мога да пия. "Дом Периньон" - прочетох на етикета, вкусно, пикантно шампанско. Скъпо, без съмнение.
- Ако мислех така, сега нямаше да седим на една маса.-Ще се смееш ли, ако ти призная нещо?
Вдигам рамене. Павел се усмихва загадъчно, а аз се разтапям. Усмивката му е топла, а самият начин на общуване е привлекателен. Това е човекът, който майка ми би одобрила, но как да преценя като го познавам най-много от половин час. Казват, че когато срещнете сродната си душа, определено ще го почувствате. Ами ако Пол е моята съдба?