Много тихо и внимателно, приятелката ми слага чашата на масата. За момент се срамувам от острите си думи, но няма да се извиня. Почти съм сигурен, че Валя се е обидила, веднага ще стане, ще затръшне вратата и нашето приятелство ще свърши дотук. Грешка, не трябваше да я нападам.
- Ти си глупачката, Юлия. Какво? Опитваш се да ме изгониш? Никъде няма да ходя и не мечтай! И пред мен няма какво да се правиш на някаква столична кучка, пак няма да повярвам, че парите са те съсипали.
Тънките пръсти почиват на китката ми, погледът ми се спира на обикновен сребърен пръстен. Валка не сваля тази евтина дрънкулка – в памет. Те имаха голяма любов с Льоша Горелов, планираха да се оженят след училище, а той беше намушкан до смърт в пиянска свада на улицата. Той се застъпи за Вълка, когато трима гостуващи задници се залепиха за нея. Приятелката ми както винаги, външно е весела, забавна и продължава да подлудява момчетата, а селяните само я гледат неодобрително. Сякаш тя бързо забрави Льоха, но знам, че това не е така.Тя не спи с никого, а Льошка все още обича.
А аз? Нима забравих, зачеркнах миналото?
***
- Усмихвай се повече. Твоята кисела физиономия ми разваля настроението.
Залепвам усмивка на лицето си, от която мускулите ме болят. Ярик вече е доста пиян, той не пропуска възможност да се нахвърли алкохола. Не откъсва очи от мен, аз дори не мога да направя крачка встрани от него и той изглежда харесва тази игра. Щом погледна някой от мъжете, той веднага стиска силно ръката ми, предупреждавайки ме, че ходя по ръба.
Отиваме в зоната за игра, Шатун изведнъж става мрачен, рязко блокира пътя ми и тихо казва с заповеден тон:
- Качвай се в колата и ме чакай.
Странно, защо реши да си тръгне в разгара на забавлението? Пълно е с журналисти, телевизионери, все пак това е откриването на новото му дете, а ние просто го зарязваме? Не ме ли нещо лъже? Перспективата ме побива неприятно. Валка е в моя апартамент, но това не е толкова лошо, тя ще разбере и ще си седи в друга стая, но отново не съм в настроение да имитирам страст и удоволствие от мръсният секс с Ярослав.
-Тръгваме ли вече — питам невинно, преструвайки се на разочарована. - Защо? Ти обеща, че ще останем до сутринта. Още не съм се запознала с всичките ти приятели и вестниците ще вдигнат скандал, ако домакинът на вечерта внезапно изчезне, а не...
Трябва да млъкна, защото ръката на Ярик здраво ме хваща за гърлото. От страх да не ми се спукат някой шиен прешлен, послушно се вглеждам в тъмночервеното му лице.
- Казах. Отиваме си. В колата. – отсича всяка дума и като ме завъртя на деветдесет градуса, ме бута напред.
Предпочитам да не предизвиквам гнева му, правя няколко крачки, поглеждам през рамо и като се уверя, че Шатун се насочва към неговия заместник, бързо се втурвам надясно. Нещо го напрегна и трябва да разбера! Той мисли, че ще продължа да бъда послушна играчка без глас, но тези дни отминаха. Преодолях го! Веднага щом имам възможност да изляза от мрежата, ще се възползвам от нея.
Оглеждам внимателно игралното поле. Зад прозрачния купол се играе покер, чуват се нецензурни изрази, женски смях и тихи разговори; автоматите са празни, до билярдните маси има трима души и аз неволно ги поглеждам. Двама мъже на около шестдесет години, и двамата в скъпи костюми, побелели, а третият е млад, той стои полуобърнат към мен и явно не се вписва в общата обстановка.
Нещо ме притеснява в него. Спортна фигура, отворено на гърдите яке, дънки, черна тениска. Къса тъмна коса, крива усмивка, ужасен белег през бузата. Краката ми ме носят по-близо, сърцето ми бие на части. Когато този човек се обърна, очите му бягат покрай мен и след това разсеяно се вкопчват в лицето ми и едва успявам да запазя равновесие. Няколко болезнено дълги секунди се гледаме жадно...Изстивам, осъзнавайки, че това не е илюзия.
Павел. Но как…?! Видях как джипът му избухна, помня ужасните почернели отломки, които летяха във въздуха, овъглените колела, неприятната миризма на изгоряла гума и разпръснатите диамантени стъкла. Той умря. Бях свидетел на това.
... - Би ли се омъжила за мен, Джулиет?
- Това оферта ли е? – учудих се и завъртях очи.
— Ами… Всъщност не смятах да го правя в разгара на кампанията . – каза Павел, сви рамене и продължи да ме дразни с целувки. - Значи да или не?