— Не, всичко е наред, Богъл — успокоих го, като протегнах крака си и го пернах с ръка. — Получих спазъм.
— Спазъм ли? — повтори той и премигна насреща ми.
— Да, лошо нещо е спазъма.
Погледнах към Мира.
— Получавала ли си спазъм някога?
— Само когато нося розово — отговори тя. — Смешно е, но розовото действа зле на стила ми.
Изглежда Богъл имаше проблеми с кръвното. Той сграбчи шапката от главата си и я запрати на земята. После започна да размахва юмруци във въздуха.
— Спокойно, Богъл — намеси се Ансел. — Недей да губиш самообладание.
— Искам си парите! — изрева той, като ритна шапката си през верандата. — Не искам толкова приказки. Искам си само парите, а после ще разкъсам тази мадама на дребни парченца и ще ги хвърля на зверовете.
Ансел дръпна един стол.
— Трябва да стигнем до някакво решение — каза той. — Нямаме доказателства, че мисис Шамуей е взела парите ни.
— Аз ще намеря — каза свирепо Богъл. — Ще ги имам дори ако трябва да я обърна наопаки.
За миг очите на Мира се разшириха. Тогава разбрах, че тя беше отмъкнала парите. Това ме уби. Този факт не само усложняваше нещата, но караше двамата да не отстъпват, след като наистина мислеха така.
— Не се впрягайте — рече остро Мира.
Бих казал, че за момиче имаше железни нерви.
— За какво става дума?
Богъл сякаш се молеше, но думите които излизаха през стиснатите му зъби, не се връзваха много с небесни помисли.
— Ние смятаме, че ти си откраднала парите ни — заяви Ансел, гледайки я настойчиво. — Двамата имахме малки суми в себе си и след като ти си отиде, парите ги нямаше. Не искам да те обвинявам, но трябва да ни убедиш, че ти не си ги взела.
Тя се завъртя към Богъл.
— Басирам се, че това е твоя идея. Иска ми се да те имам вкъщи. Бих могла да използвам главата ти в алпинеума си.
Мускулите на Богъл се напрегнаха.
— Така ли било! — каза той. — Нека ти кажа нещо. Достатъчно те слушахме. Сега е мой ред. Ще ни върнеш парите или ще те обърна с главата надолу и ще те тръскам, докато паднат. Ако този скапаняк си мисли, че може да ме спре, нека опита. Когато свърша с него, ще трябва да го измиват от стената.
Може би има преситени хора, които търсят нови усещания, но аз не съм от тях. Да те измиват от стената не е най приятният начин да прекараш сутринта си.
— Мира — рекох твърдо. — Върни на тези джентълмени парите и им обясни, както обясни на мен, че това е било само шега. Те ще го оценят, както направих и аз — надявам се.
Тя се поколеба малко, после вдигна рамене. Извади пачка банкноти от чорапа си и я хвърли на масата.
— Ето ви парите — изкрещя гневно. — Надявам се да се задавите с тях.
Ансел взе парите и ги преброи. Сетне даде седем долара на Богъл, а останалите пъхна в джоба си. Онзи пое дълбоко въздух.
— А сега — каза той като вдигна панталона си, — ще й ударя един шамар. Сестричке, мисля да не те залепя за стената!
Ансел се намръщи.
— Не бъди толкова груб, Богъл. Никога не бива да удряш жена.
— Не пред хора, във всеки случай — добавих аз.
— Ще я заведа на някое тихо място — помоли Богъл.
— В никакъв случай — рече Ансел, който, след като получи парите си, започна да гледа по-розово на живота. Той се обърна към Мира:
— Млада госпожице — каза оживено. — Искам да поговоря с вас. Аз се възхищавам на сръчността ви. Онова, което направихте с нас, беше ловък трик. Много ловък. Естествено, осъждам морала ви — добави той енергично, — но не се съмнявам във вашия талант. Вие имате голям талант.
Мира изглежда беше кисела.
— Върви се удави, бухал такъв — рече тя и му обърна гръб.
Ансел изглеждаше разстроен.
— Жалко — промърмори той. После, улавяйки погледа ми, той продължи:
— А вие, господине? Кой се вие?
— Казвам се Рос Милън — отговорих аз, — и съм представител на „Ню Йорк Рипортър“.
— „Ню Йорк Рипортър“? — Ансел ококори очи. — Това е един от най-големите американски вестници. Приятно ми е да се запозная с вас, мистър Милън. — Той протегна ръка. — Съжалявам само, че трябваше да се срещнем при такива неприятни обстоятелства.
— Всичко е наред за мен — успокоих го аз, като се ръкувах с него. — Не бива да се безпокоите за това. Мис Шамуей има нестандартно чувство за хумор. Зная, че разбирате от шега, момчета.
— Прекалено много бърборите — изръмжа Богъл. — Няма да оставите тази мадама да се измъкне просто така, нали?
Мира се завъртя.
— Защо не го разкарате оттук? И без него има достатъчно непотребни боклуци в този град.
Богъл щеше да се пръсне от ярост.
— Чу ли я какво каза? — попита той Ансел. — Няма да търпя това! Аз ще…