— Позволи ми — и тя я измъкна от ръцете му, сряза я с ножа за плодове и му я подаде. — Заповядай, Сам — каза тя.
Богъл седеше вцепенен, взирайки се втренчено във вратовръзката. После я захвърли на земята.
— Мис Шамуей! — възкликна ядосан Ансел. — Ще престанете ли да дразните Богъл.
— Аз само се опитвах да му помогна — отговори Мира с невинно изражение. — Той не можеше да се справи сам.
— Стига, стига — намесих се бързо. — Какво магьосничество? Кой вярва днес в такива неща?
Ансел погледна Богъл и като се убеди, че той няма намерение да се бие, се помъчи да събере мислите си.
— Струва ми се, че не знаете много за живота в тази страна. Прекарал съм тук повече от двадесет години и съм виждал някои много странни неща…
— Аз също — каза Мира и хвърли поглед към Богъл.
— Ако не накарате тази жена да млъкне… — каза Ансел, поглеждайки ме гневно.
— Дръж се добре — посъветвах аз Мира.
Тя вдигна рамене.
— Карайте нататък — рекох аз. — И не се безпокойте за нея.
— Ако ще разказвам, искам всички да ме слушате — започна Ансел отчаяно. — Преди години в тази страна е имало могъщо, тайно общество. Наричало се Нагейл. Членовете му били магьосниците, които управлявали индианците мая. Днес те почти са изчезнали, но все още има неколцина от тях, които практикуват в малко селце на не повече от двеста мили оттук.
— Чувал съм за тях — обадих се аз. — Не са ли онези, които уж могат да докарват дъжд и да се превръщат в животни? Не вярвате на такива глупости, нали?
Ансел поклати глава.
— Не. Но вярвам, че те притежават някои свръхестествени способности, като масова хипноза например. В редки случаи практикуват левитация, но това наистина не ни засяга. Онова, от което се интересувам, е билковата им медицина. Чували ли сте някога за „Теопатли“?
Поклатих глава.
— Какво е това? Напитка?
— Това е сигурно лекарство против змийско ухапване.
Докато Ансел разказваше, Богъл седеше хванал главата си с ръце, потънал в някаква затъпяваща дрямка Не създаваше проблеми, затова не му обръщахме внимание.
— Какво разбирате под… сигурно лекарство? — приканих го да продължи аз.
— Знаете ли, млади човече, виждал съм хора, ухапани от змия, да умират. Много е страшно. Наблюдавал съм, как някои мъже от това малко селце хващат коралова змия и я оставят да ги ухапе, след което намазват раната с това лекарство. Те изобщо не усещат ефекта от ухапването.
— Може би са отстранили отровата преди демонстрацията — казах скептично.
Ансел поклати глава.
— Направих много подробна проверка. Гърмящи змии, скорпиони и коралови змии. Теопатли се справя светкавично с всяко ухапване.
— Добре и какво следва оттук?
— Искам да получа рецептата на лекарството от този индианец и мисля, че мис Шамуей може да го напра ви за мен.
Мира го изгледа втренчено.
— Някой е стоял на слънце без голяма, хубава шапка на главата си — обади се тя. — Не искаш ли да си вдигнеш краката, татенце?
— Ако беше с няколко години по-млада, щях да те науча на маниери — процеди през зъби Ансел.
Разбирах как се чувства.
Мира се изкикоти.
— Не си единственият, който мисли така — каза тя и поклати глава. — Един от тях дори се опита. Трябваше да му направят четири шева на лицето и да го пенсионират.
— Не се карайте — намесих се аз. — Защо мислиш, че малката ще успее да вземе рецептата и какво ще правиш с нея, ако я получиш?
Ансел се успокои.
— В целия свят има хора, ухапвани от змии — обясни той. — Теопатли наистина лекува. Може да донесе състояние, ако се рекламира подходящо. Ще бъде съществена част от екипировката при всяко пътуване. Мога да искам произволна цена за него.
Помислих малко. Ако това вещество наистина лекува всяко змийско ухапване, тогава естествено представлява интерес. То е не само състояние, но и фантастична тема за вестникарска статия.
— Действително ли сте виждал как действа това вещество? — попитах аз.
— Естествено.
— Каква е трудността тогава? Искам да кажа, защо сам не сте го взели?
Ансел изсумтя.
— Куинтъл иска дял. Той е индианеца, за когото ви говорих. От петнадесет години го преследвам, но старият дявол само се хили насреща ми.
— Каква е моята роля в тази история? — попита предпазливо Мира.
— Срещнах Куитъл преди две седмици — рече Ансел. — Както обикновено, отново се опита да ме измами, но аз го натиснах по-силно и накрая го поставих натясно. Каза ми, че скоро ще умре. Преди това обаче при него щяла да дойде една Слънчева дева, която щяла да наследи всичките му тайни. Тя щяла да бъде могъща магьосница, с руси като кована мед коси, а кожата й щяла да бъде като заснежените върхове на Икстачиуатл. Това просто е неговият начин на изразяване, но сега, след като видях мис Шамуей, мисля че бихме могли да го накараме да говори.