— Този тип, Кели, какво знаеш за него? — попитах бързо, като виждах, че няма да мога да го задържа дълго.
— Много малко. Това бе човекът, намерил момичето. Според правилата, той трябваше да получи наградата, но те са се споразумели помежду си да я поделят. Виждал съм го само веднъж, след като Шамуей и момичето бяха взели парите.
— Какво искаше? — попитах аз, усещайки, че се доближавам до нещо.
— Искаше да се свърже с Кругър — отговори Доуди.
Погледнах го втренчено.
— Пепи Кругър? — попитах стреснато.
— Да, Пепи е важна клечка сега, Милън. Той е президент на Бруклинската автокомпания и важна политическа фигура в управлението на Долната източна област. Преди около шест месеца завладя контрола над профсъюза на таксиметровите шофьори. Знаеш какво е това рекет. Той вся страх в компаниите за таксиметрови превози и натрупа купища пари. Всяка компания, която откажеше да плати, си навличаше неприятности. В момента ги е дресирал напълно, но нещо ми подсказва, че прокурорът скоро ще се заеме с него. Във всеки случай вече е направил достатъчно пари, за да се оттегли.
Аз подсвирнах.
— Тип като този — казах с отвращение. — Когато го познавах, той въртеше търговия със спиртни напитки. Какво иска Кели от него?
Доуди се плъзна от стола.
— Не зная. Нямах нищо общо с него, но предполагам, че лесно би могъл да намери Кругър.
Той погледна с нетърпение към вратата.
— Трябва да се връщам обратно. Медокс може да ме потърси.
— О’кей, Доуди. Ти ме насочи по следа.
Той ме изгледа подозрително.
— Каква е целта ти? Защо се интересуваш от Шамуей?
— Нямаше ли и теб да те интересува тип, заради когото си останал без работа? — попитах аз, като издържах погледа му.
Той изглеждаше малко уплашен.
— Няма да създаваш неприятности, нали Милън? — попита неспокойно той. — На Медокс няма да му хареса.
— Мислиш ли, че ми пука какво харесва Медокс? И джудже няма да се уплаши от плъх като него.
Той ми хвърли още един разтревожен поглед и след като си подадохме ръце, пресече улицата и се отправи към редакцията на „Рикордър“.
Изпих си кафето, запалих нова цигара и се пресегнах към телефонния указател. Къщата на Кругер беше на източната Седемдесет и осма улица. Това ме накара да се замисля. Да имаш къща в тесния район, граничещ с Лексингтън на изток и Пето Авеню на запад, значеше нещо. Дори повече от нещо. Това означаваше пари, купища пари.
— Помниш ли Пепи? — попитах Уили, който току-що беше привършил с приготовлението на безплатните обедни сандвичи.
— Да, случваше се този негодник да ме безпокои. Не идваше тук често, но когато дойдеше, можех да съм сигурен, че ще имам неприятности с парите. Предполагам, че е направил успешна кариера, но не е било по честен път. Не му завиждам.
Поклатих глава и се ухилих.
— И да му завиждаш, нямаше да има голяма разлика. На Пепи му е все едно.
Уили се усмихна в отговор.
— Мисля, че сте прав. Няма да се интересувате от него, нали мистър Милън?
Не зная. Настъпил е момент да се интересувам от всякакви.
— Без работа ли сте?
Едрото лице на бармана изразяваше съчувствие.
— Почивам си — отговорих аз, като се прозях. — Когато поискам да работя, ще намеря къде. Довиждане, Уили. Ще намина отново.
— Довиждане, мистър Милън — Уили все още изглеждаше разтревожен. — Надявам се да успеете.
И аз се надявах на същото, докато вървях надолу по улицата. Във всеки случай, сутринта не беше загубена. Имах върху какво да мисля. Защо Кели беше поискал да се свърже с Пепи? Това бе интересно. Дали Шамуей и момичето го бяха измамили? Може би беше работил някога за Пепи и сега го търсеше, за да окаже натиск върху Шамуей и да го склони да делят парите?
Спомнях си добре Пепи. Не беше лесно да го забравиш. Видях го за последен път преди две години. Съдеха го по обвинение в убийство. Спомням си как седеше до своя адвокат, слушайки обвинителната реч на прокурора. Окото му не мигна през двата дена, докато траеше процесът. Измъкна се, без да става нужда съдебните заседатели да напускат местата си. Доколкото зная, беше заставал пред съда четири пъти по обвинение в убийство и четирите пъти беше оправдан. Сега, естествено, можеше да плати на някой друг да убива вместо него.
Пепи беше дребен мъж, с големи, изпъкнали очи. Когато бил дете, боледувал от някаква кожна болест, от която му окапала косата. Оттогава главата му е гола като яйце. Освен че приличаше на втори братовчед на Лугоси, той имаше и много зъл характер.
Така че стигаме отново до проблема, какво искаше Кели от него? Единственото нещо, което можех да направя, беше да се обадя на Пепи и да разбера. Ако успеех да съчиня достатъчно добра история за пред него, можеше и да се добера до нещо. Посещението не ме привличаше особено, но си повтарях, че ако един човек има къща на източната Седемдесет и осма улица, малко е вероятно да ти пререже гърлото. Или не беше така?