Той се представил.
— Истински доктор? — изглеждала впечатлена. — Аз съм Мира Шамуей. Приятно ми е, мистър Богъл. Здравейте, доктор Ансел.
Богъл се облегнал тежко назад.
— Не разбирам — произнесъл той. — Тя сигурно е луда.
— Не бъдете груб, Богъл, — казала рязко тя. — Не трябва да ставате груб само защото не ме разбирате. Кой ще ми поръча нещо за пиене?
— Какво ще искате? — попитал, леко слисан Ансел.
— Мисля, че един скоч ще ми дойде добре.
Ансел повикал келнера.
— Сега, след като се запознахме, се надявам да ни кажете какво правите тук? — попитал той.
Келнерът дошъл и взел поръчката им. Той изглежда познавал Мира Шамуей. Двамата се усмихнали един на друг и си кимнали с глава. Когато се отдалечил, тя отворила чантата си и извадила сребърна табакера. Запалила цигара и като се облегнала назад, ги погледнала замислено.
— Чудя се, дали ще ви е интересно? — казала тя. — Все пак се ползвам от гостоприемството ви. Нямам тайни. До вчера бях чуждестранен кореспондент на „Чикаго Нюз“. Изхвърлиха ме като стара ръкавица.
Тя се обърнала към Богъл.
— Имам ли вид на стара ръкавица?
— Не на ръкавица — отговорил мрачно той.
Мира го преглътнала.
— Мисля, че си го заслужих — обърнала се тя към Ансел. — Прекалих с приказките си.
Богъл бил доволен от себе си.
— И аз мога да съм остроумен, сестричке.
Тя кимнала.
— Можеш, но не трябва да се опитваш.
— Добре, добре — съгласил се бързо Богъл. — Няма да се караме. Знам нещичко за тези типове от вестниците. Истинска напаст са, ако им се изпречиш на пътя. Спомням си, един път не успях да се оправя с един от тях с каса уиски. Дали се ядоса? Лепна физиономията ми на първа страница и ми докара страхотни неприятности.
Богъл се почесал тъжно по главата.
— Наистина това беше преди време, но тези момчета не се променят.
— Може и така да е — обадила се Мира отново. — Хобито на моя шеф бяха копринените буби. Не можете да си представите колко момичета се навъртаха около него. Предполагам, че са мислели да се снабдят с копринени чорапи от бубите. Оказало се обаче, че всичко било само модерна версия на стария виц за ужилването.
Келнерът донесъл напитките.
— Когато му казах, че имам алергия към копринените буби, загуби интерес към мене. Може би затова ме и изхвърли — казала тя и надигнала чашата си.
Двамата също отпили.
— Сигурно не се интересувате особено от мене — продължила тя. — А вие от какво се прехранвате?
Ансел въртял замислен чашата си.
— Аз съм знахар — отговорил направо той. — От години изучавам тайните на билковата медицина и съм получил няколко забележителни лекарства. Богъл е мой асистент.
Тя го погледнала с възхищение.
— Много мило. И какви са тези лекарства?
Ансел изпитвал смущаващо подозрение, че тя им се подиграва. Погледнал я остро, но възхищението й изглеждало съвсем искрено.
— Да вземем за пример моите вирайлови хапчета — отговорил той. — Ако бяхте видели Богъл, преди да започне да взема тези таблетки, нямаше да повярвате, че ще доживее до наши дни. Беше кльощав, изнемощял и депресиран…
Мира се обърнала и изгледала Богъл с интерес, а той се усмихнал самодоволно.
— Наистина изглежда така, сякаш е гребал дневната си дажба със супена лъжица — отбелязала тя. — Истинска реклама е за вашето лечение.
Ансел почесал носа си замислено и продължил, като хвърлил бърз поглед на Богъл:
— Между тях е и моят прекрасен стимулатор за укрепване на фигурата. Само по себе си това е изключително откритие, което възвръща щастието на стотици жени.
Мира го погледнала изненадано и попитала:
— Психологически, предполагам?
— Какво казва тя, Док? — запитал Богъл с неразбиращ поглед.
— В известен смисъл — отговорил Ансел, игнорирайки въпроса на Богъл. — Хубавата фигура е плюс за всяка жена, където и да се намира. Имам няколко забележителни свидетелства.
Богъл се навел напред.
— Трябва да опиташ една кутийка, сестричке — казал дрезгаво той. — Два долара и петдесет. Бомба е!
Ансел го прекъснал:
— Стига, Богъл. Това не е ласкателство, но аз съм сигурен, че мис Шамуей има много хубава фигура.
Богъл изсумтял.
— Но са я изхвърлили от работа, нали?
— Това няма нищо общо — отговорил Ансел. — Естествено аз не твърдя, че това няма да предизвика голяма промяна, но съм сигурен, че мис Шамуей е много доволна от фигурата си такава, каквато е.
Мира гледала объркано ту единия, ту другия.
— Досега съм смятала, че е много добра…
— Не бъди прекалено самоуверена — казал Богъл. — Не бива да оставаш на едно място в тези дни. Трябва да се стремиш към прогреса. Виж как се усъвършенства всичко на земята.