Беше извършено убийство. Това означаваше полиция. Означаваше, че ще трябва да обяснявам нещо, което не можех да обясня и на самия себе си. Ако обяснението ми не минеше, Мира щеше да бъде заподозряна. Изцапаната с кръв рокля беше достатъчна улика, за да се задвижи машината на закона в тази насока. Изпих уискито и вдигнах роклята. Док беше казал да унищожа всяка следа, която можеше да доведе до нея. Тази беше първата, която трябваше да премахна.
Изведнъж някой издърпа роклята от ръцете ми. Беше Богъл, който бе влязъл безшумно. Той хвърли поглед на кървавото петно и разбра, че тя го е направила.
— Къде е тя? — попита тихо.
Винаги бях смятал Богъл за безобиден глупак, но сега не мислех така. Имаше вид на убиец и беше почти обезумял.
— Трябва да поговорим за това, Сам. Пийни нещо, ще ти помогне да се съвземеш.
— Значи тя го е убила? — процеди през зъби той. — Няма да й се размине. Този дребен негодник беше добър с мен. Разбирахме се чудесно, докато не се появи ти. Ти и тя. Мислиш много за тази жена, нали? Като приключа с нея, няма да има кой знае какво, за което да си мислиш.
— Не бъди глупак, Сам. Зная чувствата ти към Док. Той беше чудесен. Но тя не го е убила.
— Кой тогава?
Той вдигна роклята.
— О, зная, че изглежда, сякаш тя го е направила, но не е така.
— Полицаите ще решат. Мисля да им прехвърля топката и да ги оставя те да я намерят. После, ако тя успее да се измъкне от подсъдимата скамейка, аз ще се справя с нея — и той отиде до телефона.
Ако ченгетата дойдеха и намереха роклята, знаех, че нищо не може да спаси Мира. Щяха да я преследват из цялата страна.
Хванах го и го завъртях към себе си. — Не забърквай полицията, Сам, ние сами ще се оправим. Не разбираш ли, че Кругър стои зад всичко?
Той се изскубна.
— Да не ме мислиш за идиот? Знам, че си луд по нея, но това няма да ме спре. Ако не повикаме полицията, как според теб ще обясним какво е станало с Док?
Повдигнах рамене.
— Е, щом смяташ така — рекох аз и застанах зад гърба му.
Не исках да постъпвам по този начин, но нямах друг избор. Трябваше ми малко време, за да разчистя всичко и да съм сигурен, че освен роклята, Мира не е оставила нищо друго за полицията.
Но Богъл беше подготвен за неприятности. Той се обърна и застана с лице към мен.
— Не започвай каквото и да е — каза той злобно. — Няма да постигнеш нищо.
— Не вреди да опитам — отговорих и му ударих едно кроше, което го улучи в скулата.
Той се дръпна назад, преди ръката ми да го достигне, и това отслаби силата на удара ми. После се впусна в атака. Юмрукът му се стовари върху ребрата ми и ме изпрати до стената. Богъл се боксираше много добре. Той отпусна ръце и каза:
— Престани. Не искам да те бия, но ако ме ядосаш, ще те напердаша и то здравата.
Помислих си, че е възможно, но си представях бъркотията, която ни очаква, ако не успеех да го спра. Придвижих се предпазливо напред.
— Не можеш ли да използваш главата си, Сам? — помолих го аз, като търсех пролука, за дясното си кроше. — Казах ти, че Мира не го е убила. Тя обичаше стареца толкова, колкото и ти. Не би го докоснала с пръст даже. Би трябвало да го знаеш.
— Така ли? — каза Богъл. — Тогава откъде се взе тази рокля? Ние я оставихме с Док, нали? Къде е тя сега?
— При Кругър, дебел глупако — отвърнах му аз, като внезапно си дадох сметка, че и двамата губим време. — Не разбираш ли? Кругър или някой от бандата му са били тук. Мира им е нужна по някаква причина. Док се е опитал да ги спре и те са го убили. Докато се караме, те ще я отведат някъде далеч.
За кратко време изглеждаше, че Сам се е уловил на въдицата. После очите му потъмняха отново.
— Роклята — каза нетърпеливо той. — Защо Кругър би могъл да я търси? Човек с неговите възможности не може да се нуждае от нея.
После и двамата го видяхме едновременно. Не разбирам как съм го пропуснал преди. Предполагам, че съм бил заслепен от шока, който изпитах като намерих роклята, а след това и Док. Бял плик бе подпрян на часовника върху камината.
Спуснахме се към него и двамата. Почти го бях взел, когато Богъл замахна и юмрукът му ме улучи зад ухото, събаряйки ме на земята. Сякаш сградата на Емпайър Стейт се стовари на главата ми. Не зная колко време съм лежал, но сигурно е било достатъчно дълго, за да може Богъл да отвори писмото и да го прочете.
Седнах бавно. Един поглед на лицето на Богъл бе достатъчен, за да разбера, че каквото и да кажа повече, не мога да го убедя в невинността на Мира.