— За тебе е — рече той със студен, безизразен глас. — Казва, че тя го е пречукала, а после е избягала. Ще ти пише отново, когато нещата се успокоят.
И той пусна писмото в джоба си.
— Не се намесвай!
Разтърсих глава и се изправих. Трябваше да взема писмото. То стигаше, за да изпрати Мира на подсъдимата скамейка. То и роклята. Разбрах какво ми казваше Док. Момичето, което го беше убило, искаше да припише убийството на Мира. С Богъл за свидетел, полицаите щяха да получат един успешно приключил случай. Трябваше някак да обясня на Сам мистерията с двете Мири. Беше единственият начин да я спася.
— За Бога, ще ме изслушаш ли? — попитах аз. — Док ми обясни какво е станало. Когато го намерих, той успя да ми каже достатъчно, за да разбера, как са се развили нещата. Момичето, с което съм се срещнал при Манета, не е било Мира. Това е другата, която се представя за нея. Те са съвсем еднакви.
Продължих и му разказах за Уиски.
Богъл рече:
— Влюбен си в това момиче, нали, и би направил всичко, за да го спасиш. Няма да ме измамиш с подобни истории, разкажи ги на ченгетата.
Не се надявах да повярва, но трябваше да опитам. Имаше само един начин да се уреди всичко. Трябваше да унищожа роклята и писмото.
Пуснах в действие и двете си ръце. Този път подходих по-предпазливо. Направих фалшиво движение с лявата ръка и посегнах с дясната. Богъл познаваше добре този вид бой. Той посрещна десния ми удар с предната част на ръката си и изпрати силно кроше в лицето ми. Аз обаче бях побеснял вече. Хвърлих се върху него, като отбивах ударите му и го преследвах из стаята. Притиснах го до стената и му нанесох две солидни крошета, преди той да ме отхвърли настрани с оглушителен ъперкът.
Нападнах го отново и се натъкнах на удар, който едва не ми отнесе главата. Усетих, че летя и после се ударих в стената с трясък, който изкара въздуха от гърдите ми. Богъл се клатушкаше през стаята след мен. Докато пълзях на четири крака, видях лицето му за миг и усетих, че ми става студено Беше обезумял и щях да съм късметлия, ако останех жив. Преди да успея да се изправя, той ми фрасна един отстрани на главата, а после изпрати две крошета в стомаха ми.
Да те бъхти Богъл, беше все едно да те бъхти ковашки чук. Ребрата ми се огъваха всеки път, когато улучеше тялото ми. Тези удари бяха по-болезнени, отколкото когато попадаше в лицето ми.
Успях да се измъкна и след един успешен удар го отпратих назад. По някакъв начин се приближих до него и го улучих в устната. Той измуча и разбрах, че съм го наранил. Но не можех да го спра. Беше много силен и тежеше с двадесет паунда повече от мен.
Той се приближи и ме удари четири пъти в ребрата с юмруци, които не трябваше да изминат разстояние, по-голямо от няколко сантиметра. Сякаш бях под валяк. Усетих колената ми да се подгъват и го сграбчих, за да не падна. Той ме отхвърли и като през мъгла видях нещо да се приближава. Беше като футболна топка, която лети във въздуха. Не бях в състояние да направя каквото и да било. Не можех дори да се махна от пътя му. После то експлодира отстрани на челюстта ми и всичко свърши.
Бях сам, когато дойдох в съзнание. Седнах бавно и попипах челюстта си. Усетих облекчение. Беше подута, но цяла.
Изправих се на крака и се приближих до бутилката с уиски. Алкохолът ми помогна, а след втората глътка се почувствах още по-добре. Не бях ядосан на Богъл. Той беше постъпил правилно от негова гледна точка. Ако бях на негово място, бих направил същото.
Отидох до банята и измих лицето си. Когато свърших, изглеждах малко по-добре. Докато излизах от банята, чух воя на полицейските сирени.
Сам стоеше в хола. Лицето му беше подпухнало и в синини, но в сравнение с мен изглеждаше красавец. Спогледахме се. После, малко засрамено той каза:
— Извинявай, приятел, но не биваше да се намесваш. Нямам нищо против теб, но няма да оставя тая мадама да се измъкне току-така. Може да си влюбен в нея, но не мога да ти помогна, нали?
— Не, но правиш ужасна грешка, Сам — отговорих и отидох в дневната.
Сетне вътре влезе законът. Бяха Кланси, от отдела за убийства, когото познавах доста добре, двама патрулни полицаи и един фотограф. Чувах как си говорят навън, но не се намесвах. Трябваше да изчакам, за да видя как ще се развият нещата и после да се опитам да измъкна Мира от затрудненията.
Чух Кланси да се изкачва по стълбите, за да види Док. Те останаха там известно време, после Кланси слезе долу заедно с Богъл и остави другите в стаята на Док, за да вземат отпечатъци от пръстите.
Кланси беше дребен, дебел човек, с рунтави като храсталаци вежди и синкавочерна долна челюст, която го правеше да изглежда много решителен. Обикновено дъвчеше изгаснала пура и копираше маниерите си от филмите. Не беше най-блестящата звезда в отдела и съжалявах, че той се занимава със случая.