Лицето му се изкриви.
— Тя ще плати за това и ти няма да я измъкнеш — каза той злобно. — Ако този простак не успее да я спипа, тогава аз ще й дам да се разбере, но ще си плати, задето е пречукала Док.
— Кого наричаш простак? — попита ядосано Кланси.
Богъл се усмихна подигравателно.
— Какво те кара да си мислиш, че си нещо по-особено?
Преди Кланси да успее да отговори, пристигна една полицейска кола, за да откара Док.
Всички стояхме и наблюдавахме мълчаливо и когато носилката мина надолу, Сам отново заплака.
Глава четиринадесета
Шефът на полицията се казваше Самърс. Доста добре го познавах и съвсем не беше лош човек, когато искаше. Иначе бе като буре с барут и можеше да избухне най-неочаквано.
Оставиха ме да чакам близо четири часа, преди да ме отведат при него и нервите ми едва издържаха.
— Здрасти, Милън — поздрави той, когато Кланси грубо ме вкара в стаята. — Съжалявам, че трябваше да чакаш. Седни.
Кланси застана зад Самърс и мрачно хапеше угасналата си пура.
След като се ръкувах, седнах.
— Няма нищо — казах нехайно, сякаш пет пари не давах. — Случва се.
— Да, така е. — Той ме изгледа продължително, после извади кутия с пури и я бутна към мен. — Вземи си.
Запалихме и той подхвана:
— Как така си се замесил в убийство? Смятах те за по-умен.
— Не съм се замесил в нищо — отрекох твърдо. — Не си мисли такова нещо. Просто намерих нещастния човечец.
— Аха, намерил си го. Защо момичето е оставило бележка, че го е убило?
— Трудно е за обясняване — отговорих бавно аз, — но Мира не го е убила и не тя е написала онази бележка. Другото момиче е извършило и двете неща.
— Друго момиче ли? — Самърс се скри всред кълба от дим. — Хайде де! Мъж, превърнал се в колбас, говорещо куче и хвърчаща жена. Да, да, Кланси ми разказа.
Кланси се клатеше от крак на крак и настана такова мълчание, та ми се стори, че ръчният ми часовник тик-така като будилник.
— Трябваше да измислиш нещо по-добро — рече Самърс накрая. — Не биваше да ми сервираш такава опашата лъжа. Може би ти е било забавно да будалкаш Кланси, но мен дълго няма да разиграваш, обещавам ти.
Изгледахме се продължително и си казах, че наистина съм сгрешил.
— О’кей. Защо не попитаме самото момиче? Защо питате мен?
— Ще го попитаме, когато го намерим. Ще му зададем доста въпроси, а после ще го сложим на един горещ стол и ще го опържим.
Както и да е, все още не бяха я намерили. И това беше нещо.
— Това бе твоята приятелка, нали, Милън? — сякаш между другото попита Самърс.
— Не — поклатих глава аз, — харесвах я. Беше забавна, това е всичко.
— Богъл твърди обратното.
— Не вярвай на всичко, което говори — отвърнах аз. — Той беше приятел на Док. Смята, че Мира го е убила и ще говори небивалици, за да я осъдят. Предубеден е.
— А ти не мислиш ли, че тя го е убила?
— Вече ви казах — отговорих рязко аз. — Разбира се, че не го е убила.
— Предполагам, че си единственият, който смята така. Дори самата тя признава, че го е убила — и той потупа някакъв лист хартия. Разпознах бележката, която Богъл беше взел.
— И така — изправих се аз, — ти разполагаш с нещо като признание, както и с изцапаната с кръв рокля. Какво мога да направя аз?
— По ножа има нейни отпечатъци, — добави Самърс, поглаждайки тила си. Открихме кичур от косите й по сакото на убития. Твърде много улики, Милън, по-добре внимавай.
— Не мога да ти бъда от помощ — вдигнах рамене аз. — Бих желал, но след като не приемаш моята версия за достоверна, вдигам ръце.
— О’кей — той ме изгледа втренчено. — Разкажи ми всичко. Отдавна се познаваме, Милън, и не те смятам за лъжец. Така че говори. Ще те изслушам.
Кланси простена, но никой не му обърна внимание.
И аз му разправих всичко, което вече бях казал на Кланси, само че по-подробно.
Самърс слушаше, като през цялото време поглаждаше тила си. Не откъсваше студените си, безизразни очи от лицето ми и щом свърших, заяви:
— Наистина. Милън, умът ми не го побира. Дяволска история.
— Аха, дяволска история, както казваш.
— Кучето говори с човешки глас, значи? Истинско куче… и говори. Къде е то сега?
— В някаква ветеринарна клиника. Богъл го заведе. Попитай него, ще ти каже.
— Вече говорихме с Богъл за кучето. Твърди, че никога не е говорило като човек.
— Тогава телефонирай във ветеринарната клиника. Може би е най-близката до Мълбъри Парк.
Лицето на Самърс се поразведри.
— Обади се — обърна се той към Кланси. — Иска ми се да го чуя как говори.
После внезапно си спомних нещо и ми се зави свят.
— Почакайте, то вече не говори — спрях ги аз. — Някой го е ударил по главата и сега само лае.