— Няма защо — безгрижно отговори мъжът. — Уреждат се онези, на които им сече пипето.
Глава петнадесета
Икономът на Пепи ни най-малко не се изненада, когато отваряйки входната врата, ме видя на прага.
— Влезте, сър — каза той и отстъпи встрани.
— Вкъщи ли е Пепи? — попитах аз, като хвърлих шапката си на голямата махагонова маса в антрето.
— Мистър Кругър си е у дома, сър — поправи ме той. — Очаква ви.
— Превъзходно! — аз оправих вратовръзката си.
Той затвори входната врата и тихо попита:
— Вярвам, че мис Бранд се чувства отлично?
Изгледах го, но лицето му бе напълно безизразно.
— Доколкото ми е известно — отвърнах аз. — Но съвременната жена се променя ежечасно. Може би трябва да кажа, че беше добре, когато я видях за последен път.
За миг ми се стори, че му се иска да ме удари, после отново прие безучастен вид.
— Мис Бранд винаги е била много мила с мен — заяви той, сякаш за да обясни любопитството си.
— Много се радвам. Някой ден трябва да ми разкажете вашите любовни истории. Вероятно ще бъде много, ама много интересно.
— Както искате, сър — явно беше, че ме ненавижда. — Оттук, моля.
Тръгнах след него по стълбите. Той ме въведе в библиотеката.
— Мистър Кругър няма да ви кара да го чакате дълго.
— Кажете му да не си прави труда да си мие зъбите. Не съм придирчив.
— Много добре, сър — отвърна икономът и излезе, като затвори вратата подире си.
Пепи влезе миг по-късно.
Втренчи очи в мен и явно ме харесваше далеч по-малко от предишния път, когато се бяхме видели.
— Ето те и теб! — подхвърлих аз, като огледах с възхищение костюма му — Какъв елегантен тип си бил!
— Къде е тя?
Ако харесвах нещо у Пепи, това бе, че не си губеше времето в празни приказки.
— Същия въпрос исках да ти задам и аз — казах, като го изгледах отдолу нагоре.
Чудесна идея бе да отвлека Лидия. И представа нямах, че икономът и Пепи толкова ще се разтревожат.
Пепи пое дълбоко дъх и с мъка се овладя.
— Имам предвид мис Бранд — малките му ръце се свиха в юмрук. — Къде е тя?
— А аз имам предвид мис Шамуей. Не ставай хлапак, Пепи, всичко това няма да ни доведе до никъде. Върни ми Мира и ще получиш Лидия. Просто искам да изравня резултата.
— Разбирам — той внезапно се изсмя. — Много умно от твоя страна, Милън, много умно. — Присегна се за стол и седна. — Рискуваш много да ме разгневиш, но струва ми се, че можем да се споразумеем.
— Надявам се — отвърнах аз, като внимателно го наблюдавах. Промяната в държанието му бе твърде неочаквана.
— Наранил ли си я? — в гласа му имаше нотка на безпокойство.
— Ще ти кажа какво не съм сторил — отвърнах аз и го изгледах хладно. — Не съм я обвинил в убийство. Така че ти все още си ми длъжник.
Той грижливо огледа ноктите си.
— Никого не съм обвинявал в убийство. Все още не си отговорил на въпроса ми.
— Губим време — предупредих го аз. — Аз искам Мира, а ти Лидия. Това е всичко. Ще се споразумеем ли?
— Ако мис Шамуей беше тук, тогава, разбира се, можехме да се спогодим — нагло отвърна той. — Но тя избяга.
— Е, тогава може би и Лидия ще избяга, макар че се съмнявам — отвърнах аз, без изобщо да му вярвам.
— Ще се обадя в полицията — заплаши ме той и нервно се размърда.
Що за шега? Пепи да отиде в полицията бе все едно змия да се отбие на гости при мангуста.
— Защо не? — запалих цигара. — Може би ще се радват да те видят.
— Ако намериш мис Шамуей, какво ще правиш с нея? — попита той. — Тя е търсена от полицията.
— Ще се погрижа за това, когато ми я предадеш. И внимавай, Пепи, защото започвам да губя търпение.
Вратата се отвори и Лидия Бранд влезе в стаята.
Истински шок, но успях да й се усмихна. Изглежда, че заровете не бяха на моя страна в тази игра.
— Ето те и теб, красавице — възкликнах аз. — Тъкмо говорехме за теб.
Почти съжалих, че има малки тъмносини петна от двете страни на челюстта, където я бях стиснал, за да не говори в таксито. На брадичката и също имаше драскотина — там, където я бях ударил. А най-лошото бе, че бе разярена като стършел в книжна кесия.
Пепи бе също толкова смаян, колкото и аз. Улови я за ръка и я загледа, сякаш не вярваше на очите си.
— Какво се е случило? — попита той.
Тя го блъсна настрани и се нахвърли върху мен. Ако нещо ме плаши, това е жена изпаднала в истерия. Непредсказуема е. В състояние е да ви намуши с игла за шапка или да ви избоде очите. Може да се опита да ви оскубе косите. Или да рита. Просто не знаете какво ще ви сполети.