Опитах се да се предпазя с ръка.
— Хайде хайде, гледай да не ти се пръсне сутиена! — едва успях да вметна. — Недей забравя възпитанието си и се дръж като дама.
Тя ме ритна в пищяла с островърхата си обувка.
— Мръсник такъв! Ще те убия за това, което ми стори! — изкрещя и отново понечи да ми нанесе страхотен удар.
Хванах крака й и с все сила го вдигнах нагоре. Тя тупна на пода и ударът като че ли я поохлади. Тъй или иначе, остана си там със святкащи очи и изкривена от болка уста.
Когато се надигнах от стола, някой ме сграбчи за рамото, извъртя ме и така силно ме фрасна в корема, че политнах към масата Помъчих се да запазя равновесие, но не успях. И масата, и аз се строполихме на пода.
— Странно — промълвих аз — май тук някой не ме обича.
Като видя, че съм натясно, Лидия отново се спусна срещу мен и ме ритна в коляното. Побързах да се изправя на крака.
— Ще престанеш ли да ме риташ? — казах, като се отдръпнах.
Типът, който ме бе ударил, понечи да повтори, но Пепи го възпря.
— Чакай, не го бий повече. Искам да говоря с него.
После помогна на Лидия да стане. Струва ми се, че тя пак искаше да се нахвърли върху мен, но той я обузда.
— Недей! Какво се случи?
Тя го заля с порой от думи. Разказа, как съм й отнел пистолета, как съм я отвлякъл в апартамента си и съм я ударил така, че да загуби съзнание, как съм я омотал със скоч, откарал съм я на последния етаж на изоставен склад, оставил съм я там, а след това някакъв скитник я открил и я освободил.
Докато разправяше, не преставаше да ми хвърля гневни погледи, а щом свърши, отново се спусна към мен, но Пепи я сграбчи за ръката и я задържа.
— Излез от стаята — заповяда й той с тънкия си съскащ глас. — Не си наранена и си имала късмет, че са те освободили. Искам да говоря с този човек. Може би по-късно той ще бъде твой.
Тя ми метна поглед, който можеше да обуздае мустанг, и излезе, оставяйки ме с Пепи и горилата.
— Добре, Лу — подметна Пепи, — просто го наблюдавай Ако се държи идиотски, можеш да се намесиш.
Отново седнах.
— Е, хайде — горчиво казах аз, — можеш да ме изложиш за продан.
Пепи пристъпи към мен и си взе пура от една кутия на масата.
— Изглежда, че все пак не си толкова умен — констатира той.
— Какво да правя, сгреших — повдигнах рамене аз. — Бива ме в това отношение, няма що.
— Така е по-добре — подхвана той, като пусна облак дим в лицето ми, — сега вече можем да поговорим. — И се заразхожда из стаята. — Това момиче Шамуей е при мен. Ти беше прав.
Погледнах го с отвращение.
— Винаги си бил лъжец. И другата си заловил, нали?
— Имаш предвид Арим? — усмихна се Пепи.
— Така ли се казва?
— Защо не? Тя е пълна противоположност на Мира. Мисля, че името й подхожда, а ти?
— Мира — прочетено отзад напред?
— Е, да, Мира отзад напред във всяко отношение. Твоята приятелка е добро момиче.
— Откъде ти хрумна това „моя приятелка“? — попитах, като се помъчих да си предам изненадано изражение.
— Известно ми е — засмя се Пепи, — иначе нямаше да ме интересува. Сега, когато нямаш никакъв шанс да се измъкнеш, преди аз да реша, може би ще те заинтригуват някои подробности. После ще поговорим сериозно.
— Разправяй — небрежно подхвърлих аз, — нямам какво да губя.
Наистина бях заинтригуван. Много неща трябваше да се изяснят и ако Пепи искаше да говори, не бях аз този, който щеше да го спре.
— Ансел беше прав. Момичетата бяха две — Пепи изтърси пепелта от пурата си в незапалената камина. — Трудно бе за вярване, но не след дълго си дадох сметка, че е точно така.
— Обзалагам се, че е било така — съгласих се с известна горчивина, — винаги си бил умник. Един журналист не беше ли казал, че имаш повече акъл в кутрето си, отколкото в главата си?
— Да го фрасна ли? — попита нехайно Лу, като извади къса гумена палка от джоба си.
— Не още — поклати глава Пепи, — има време за това. — И отново се обърна към мен. — Спомняш ли си онзи тип Кели?
— Естествено, но миналия път, когато бях тук, ти не бе чувал за него.
— Тогава не бях готов да говоря — усмихна се Пепи. — Кели разказа за Мира Шамуей. Тя ме заинтересува. Беше обрала Кели и той искаше да си вземе обратно от нея двадесет и петте хиляди долара. Не му помогнах. Не съм по тази част, но исках да видя момичето. Много ми хареса. — Пепи изтърси отново пепелта от пурата си. — Страхотна е. Така че се отървах от Кели и я задържах при себе си за известно време. Баща й също се появи, но му дадох малко пари и той изчезна. Тогава тя ми разправи за теб и историята в Мексико. — Пепи приближи до прозореца, хвърли бегъл поглед навън и отново се върна в средата на стаята. — Отначало не вярвах, но тя успя да ме убеди. Не я сдържа на едно място. — Той поклати глава: — Не знам какво ще й хрумне. Ето сега тази неприятност с приятеля ти Ансел. Не трябваше да го очиства, но в известен смисъл това е от полза за мен.