— А, така ли? — заинтересувах се аз. — Струва ми се, че точно тук аз влизам в играта.
Пепи кимна:
— Замених приятелката ти с Арим, защото тя заяви, че ще те убеди да работиш за Андаса. Това исках аз. Не беше трудно, след като ми каза, че ще водиш приятелката си при Манета. Само трябваше да изпратя Лу да отвлече Мира и да остави Арим на нейно място. — Той повдигна рамене. — После, когато Ансел станал прекалено любопитен, тя изгубила контрол над себе си и го убила. Е, това все още не ме засяга. Ако не ми съдействаш, ще предам Мира на ченгетата.
— Не бъди така загадъчен. Какво точно искаш?
— Искам да свършиш една работа. Чуй сега: Медокс би желал да се върнеш във вестника.
— Медокс ли? Той ли го каза?
— Разбира се, че желае да се върнеш. И аз желая същото, защото Медокс разполага с едни снимки, които са ми необходими. Ще бъда откровен с теб. — Усмихна се, а усмивката на Пепи беше възможно най-отвратителната. — Искам да вземеш тези снимки. Няма да е трудно. Преди няколко месеца Андаса се напи и забърка голяма каша. Един успя да го фотографира, докато разговаряше с мен. Не желаех да говори с мен, но беше пиян. Ако снимките се появят в печата, с Андаса е свършено. Когато разберат, че стоя зад него, той просто ще трябва да се откаже. Медокс ще публикува снимките в деня на изборите. Трябва да ги вземеш преди това или ще предам Мира на ченгетата.
Нямаше място за пазарлъци. Предложението му беше съвсем недвусмислено.
— Искам нещо повече — отвърнах аз. — Искам и двете момичета. Ако избавя Мира, другата трябва да бъде предадена на полицията.
Пепи сви рамене.
— Все ми е едно. Нямам полза от нея. Единственото, което искам, са снимките. Ще ги имаш и двете.
— Уговорихме се — съгласих се аз и станах. — Отивам при Медокс още сега.
Пепи угаси пурата си.
— Разполагаш с три дни до изборите. — И той потупа с ръка календара. — Безсмислено е да се преговаря с Медокс. Предложих му петдесет хиляди за снимките. Не е склонен да ги продаде. Ще трябва да откриеш къде ги държи и да ги откраднеш, ясно ли ти е?
Представих си как открадвам нещо от Медокс. Преди да се обърна, всички полицаи в щата щяха да са по петите ми.
— Дадено — казах аз. — Дължа му нещичко и това май ще уравновеси везните.
Пепи извърна глава към Лу.
— Е, добре, бъди разумен и не се опитвай да ме мамиш. Това няма да те изведе доникъде.
— Няма ли да ми позволиш да поговоря с Мира? — усмихнах му се аз.
Той поклати глава.
Нямаше смисъл да споря, тъй че слязох и икономът ми отвори вратата.
— Довиждане — подхвърлих му аз, — и внимавай с брюнетката. Тя не винаги е любезна.
Той измърмори нещо под нос, което не успях да доловя. После бързо затвори вратата зад мен.
След петнайсет минути бях при Медокс.
Е, добре, Медокс не беше от хората, които бихте поканили на гости. По-скоро приличаше на човек, вкаран в приют за душевноболни. Може би имаше високо кръвно налягане, не зная, но сякаш бе погълнал вулкан и не знаеше какво може да се случи в бъдеще.
С него бе личната му секретарка, която повечето от колегите наричаха „Хариет Банелата“. Беше с толкова пристегнат корсет, че фигурата й не можеше да се развива нормално. Но беше интелигентна и винаги бе моя добра приятелка.
В момента се мъчеше да успокои Медокс, а аз стоях на прага и се чудех дали е безопасно да пристъпя по-навътре.
Медокс престана да мачка попивателната и да чупи писалките и моливите си и това ме накара да мисля, че първият пристъп е попреминал. Предпазливо тръгнах по големия килим и спрях на шест стъпки от бюрото му.
— Здравейте, мистър Медокс — поздравих го с усмивка.
Медокс се понадигна от стола си, но Хариет не му позволи да стане, тъй че той само разкриви устни в безсилен гняв.
— Значи се върнахте, невежа, некадърна, изкуфяла маймуно! — избухна той или по-скоро изрева така, че чак прозорците издрънчаха. — И се смятате за журналист? И се мислите за специален кореспондент? И мислите, че…
— Мистър Медокс, моля ви! — прекъсна го Хариет. — Обещахте, че ще се държите прилично! Не може да очаквате мистър Милън да ви помогне, ако го наричате с такива епитети.
— Да ми помогне? — повтори Медокс, като се мъчеше да разкопчее яката си. — Наистина ли си въобразявате, че този безмозъчен драскач може да ми помогне? Той дължи на вестника двадесети пет хиляди долара! Двадесет и пет хиляди долара! Погледнете го! Това не означава нищо за него!