— Вината не беше моя — отвърнах аз и отстъпих назад. — Попитайте Джудън. Ще ви каже какво стана. Бяхте измамен, мистър Медокс. Шамуей е виновен за това.
Медокс се надигна.
— Разбира се, че бях измамен — рече той, навеждайки се над бюрото си, докато Хариет го дърпаше назад за сакото. — Вие се провалихте, некадърнико? Всичко ми е известно… ако мислите, че вярвам на щуротиите, които сте надрънкали на Самърс, трябва да сте по-луд, отколкото смятах. Летящи жени! Говорещи кучета! Мъж, превърнат на кренвирш! Пфу!
— Оставете това — отвърнах аз. — Искам да поговорим за Андаса.
— Андаса ли? — лицето му престана да се криви и той се вторачи в мен. — Какво имате предвид? Какво знаете за него?
— Зная какви козове държите срещу него — предпазливо започнах аз, — и зная, че Кругър иска да ви попречи да ги използвате.
— Откъде знаете? — той рязко се отпусна на стола си.
— Кругър ми каза. Чуйте, мистър Медокс, забравете онези двадесет и пет хиляди долара. Най-сетне вестника може да си позволи да изгуби поне веднъж двадесет и пет хиляди…
Помислих, че ще избухне отново, но Хариет го държеше прикован за стола.
— Кругър е обвинил дъщерята на Шамуей в убийство. В случай, че не получи тези снимки, ще я предаде на ченгетата. Иска от мен да му предам снимките, а в замяна ще освободи момичето — продължих аз. — Разполага с достатъчно улики, за да го прати на електрическия стол.
Медокс пое дълбоко дъх.
— И така, искате снимките? — повтори той, като изговаряше с мъка всяка дума. — Искате ги, за да ги дадете на Кругър, нали? Е, добре, няма да ги получите! Не ме е грижа дали има достатъчно улики да изпрати който и да е мъж, жена или дете в този щат на електрическия стол! Ясно ли е?
Не очаквах друга реакция.
— Вижте, мистър Медокс — подхванах аз, — ще ме изслушате ли, ако ви разкажа цялата история?
— Дали ще ви изслушам? — изръмжа той. — Защо мислите, че изпратих да ви потърсят? Да не си мислите, че много ми се иска да гледам кретенската ви физиономия?
— Добре — казах аз, като придърпах един стол. — Ще ви отнеме малко време, но поне ще бъдете наясно с нещата.
— Поне ще съм наясно с нещата — повтори той. — Когато свършите, и вие ще сте наясно с всичко!
Без да давам ухо на заплахите му, започнах да разказвам и му разправих всичко — от срещата с Мира до срещата с Кругър.
— Какви небивалици! — избухна накрая той. — Това е краят. Млади човече, вие сте заплаха за гражданите на тази страна. Знаете ли какво ще сторя? Ще ви изпратя в лудница! Дори да се разоря, ще уредя да ви приберат до края на седмицата.
Скочих на крака.
— Хей, не можете да ми погодите такъв номер!
— А-а-а, не мога ли? — изрева Медокс. — Само почакайте и ще видите. По това време идната седмица ще сте в усмирителна риза!
Някой почука на вратата.
— Влезте — извика Хариет.
Появи се Мърфи, портиерът. Изглеждаше неузнаваем. Лицето му бе бледо и се движеше сякаш цял тон тежеше на гърба му.
— Какво желаете? — сряза го Медокс. — Излезте, зает съм.
— Съжалявам, мистър Медокс, сър — промълви Мърфи, — но напускам. Дойдох да се сбогувам.
— Как така… напускате? Работите за мен от двайсет години — изненада се Медокс.
— Зная сър — отвърна Мърфи, като поклати тъжно глава. — Ще бъде удар за жената, като разбере, но трябва да си вървя. Имам съвест съм, сър, и не смятам, че вече съм годен за тази работа.
Медокс се изправи.
— Какво брътвите? — изрева той. — Какво означава това? Предупреждавам ви, Мърфи, че ако е номер, ще съжалявате. Няма да позволя да ми губите времето. А сега, слезте долу и си вършете работата. Ако сте пил, подремнете. Вие сте стар доверен служител и ще забравя всичко, ако сега излезете.
Мърфи пристъпи към него.
— Не съм пил, сър — тъжно каза той, — изгубих си разсъдъка.
— Разсъдъка си? — Медокс побърза да се отдръпне.
Мърфи кимна.
— Да, господине. Тази сутрин бях напълно добре, но не и сега. Трябва да напусна. Може да направя нещо за което да съжалявам.
— Как така разбрахте, че сте си загубили разсъдъка? — попита Медокс, вече зад бюрото.
— Причуват ми се разни неща, сър — отговори Мърфи. — Гласове.
Медокс се обърна към Хариет.
— Причуват ли им се гласове на хората, когато губят разсъдъка си?
Хариет сви правите си рамене.
— Не е много окуражителен симптом, мистър Медокс — тихо отвърна тя.
Той изтри лице с носната си кърпа.
— И аз така мисля. И какви гласове?
Мърфи потрепери.
— Долу има едно голямо куче. Стори ми се, че говори. Затова твърдя, че ми се причуват гласове.
— Заговори ви… куче? Какво каза? — попита Медокс.
— Попита ме дали си сменям чорапите всеки ден.