Мира пристъпи напред и се вкопчи в мен. Прегърнах я и се опитах да я успокоя:
— Не се плаши. След миг ще се пробудим и всичко това ще бъде само кошмар.
— А не, няма да стане така — заяви Арим. — Защо не се вразумиш? Просто съм част от теб и реших да те напусна.
Мира я изгледа втренчено:
— Ти си лоша — каза тя тихо. — Виждам, че си лоша.
— А защо не? — сви рамене Арим. — Всички не можем да бъдем добри. Освен това хората щяха да са много скучни, ако нямаха по нещо лошо в себе си. Помисли си каква пуританка ще бъдеш сега, когато те напускам.
— Значи ти се опитваш да объркаш живота ми — промълви Мира, като се отдръпна от мен и застана срещу Арим.
— Дяволски трудно беше. Честна дума, голямо облекчение е да се отърва от теб за известно време.
— Никога повече няма да се върнеш — заяви Мира. — Не си мисли, че това ще стане.
— Ако пожелая, ще се върна — отвърна Арим, отиде до леглото и седна. — Няма да се справиш без мен.
— О, да, в състояние съм и ще се оправя сама.
— Как ще преживяваш? — смъмри я Арим. — Натрупах парите ти, като крадях. Спомняш ли си Джо Крам? Колко трудно ми беше да те накарам!
Мира пламна.
— О, как бих желала никога да не бях те послушала!
— Ти наистина имаш силен характер — неохотно призна Арим.
— Сега вече няма защо да се грижиш за моя характер — мрачно рече Мира. — Ти ме напусна и този път ще те държа далеч от себе си.
— Не желая да се връщам — сви рамене Арим. — Не се вълнувай. Не мисля, че ще е безопасно. Всъщност, сигурна съм, че няма да е.
И се засмя.
Мира втренчи очи в нея.
— Какво искаш да кажеш?
— Предполагам, че нямаше да те напусна завинаги, ако не беше се случило така с онова глупаво дребно човече. Струва ми се, че винаги ти се налагах, въпреки че битката беше жестока. Но той се намеси и трябваше да го убия. Разбираш ли, Пепи каза, че ще ме пратят на електрическия стол, ако ме заловят. Ще ме скрие, докато те намерят. Ченгетата мислят, че ти си го убила, затова, когато свършат с теб, аз ще мога да започна всичко отначало.
Внезапно Мира осъзна в каква безизходица се намира и отчаяно ме погледна.
— Ако само можех да се освободя от този капан — рекох аз, като яростно разтърсих веригата, — знам какво да правя.
— Нищо не можеш да направиш — заяви Арим, като подви голите си, дълги крака под себе си. — Това е пословичната битка между доброто и злото. Опитвах се да се погаждам с Мира, но беше твърде трудно. Защо момиче с толкова хубаво тяло и такава външност трябва да живее скучния живот, който тя ме принуждава да водя? До гуша ми дойде. Откакто те срещна, не е откраднала нищо. Как си въобразява, че ще живеем? Ами да, трябваше да я напусна, за да получа наградата. Тя нехаеше. Скрила съм парите на място, където никой не може да ги намери. — Очите й светнаха при тази мисъл. Изтегна се назад, подпирайки се на ръцете си. Не искам да се задълбочавам, но от тази мадама наистина би станал фантастичен модел за корицата на Пети. — Все още ли си готов да се ожениш за нея, когато всичко свърши? — добави тя с дяволита усмивка.
— Трябва да разбереш, че той ме обича, отвратителна мошеничке! — намеси се Мира, преди да успея да отговоря.
— Ти си мислиш така — небрежно махна с ръка Арим. — Но всъщност той ми направи предложение. Нали, скъпи?
Чудех се какво да отговоря.
— Точка по въпроса — намусено рече Мира. — Няма да ти позволя да впиеш хищните си нокти в него. Наговори премного глупости. Ще те отведа в полицията. Там ще изберат една от двете.
Арим се обезпокои.
— А не, няма да го сториш — извика тя, като се надигна от леглото. — Изобщо няма да стане.
И се запъти към вратата.
— Не я оставяй да се измъкне! — изкрещях аз, като се мъчех да я достигна.
Мира се впусна подире й, но Арим бе твърде бърза. Докато отваряше вратата, Лу нахълта вътре.
И настъпи суматоха. Блъснах масата пред Лу. Арим изчезна, затръшвайки вратата след себе си, а Мира неочаквано литна към тавана.
Когато масата се сгромоляса, капанът за хора се удари с трясък на пода. При падането механизмът сработи, колелата забръмчаха и белезниците се разтвориха. Едва смогнах да си измъкна китката и Лу се нахвърли отгоре ми.
Получих страничен удар в главата, от който зъбите ми изтракаха, но успях да го зашеметя със силен удар в корема.
Лу отстъпи и Мира го сграбчи за косата. Зарови почти любящо пръстите си в нея и го задърпа.
Помислих, че той обезумява. Огледа се наляво-надясно, а после и зад себе си. Не видя нищо, защото Мира беше над него. Докато той се оглеждаше, аз се доближих и го цапардосах там, където ми се искаше. Спомних си за Уиски и хич не го пощадих. Опита се да отстъпи назад, но Мира с все сила се бе вкопчила в него, като пиявица. Накрая Лу погледна нагоре и я видя. Ужасен, стоеше и я гледаше. В това време аз го ритнах в челюстта.