Мира прелетя покрай мен:
— Какво ще правим сега? Да избягам ли?
— Не, не можем да живеем така. Трябва всички да отидем при Самърс и нека той да отсъди.
Тя се спусна по-ниско и се опъна недалеч от мен. Притеглих я към себе си и я целунах.
— Всичко ще бъде наред — обещах й аз. — Ще трябва да се вслушат в здравия разум.
Кланси се помъчи да се овладее.
— Не можеш ли да убедиш дамата да застане на краката си? Призлява ми, като я гледам в тази поза.
— Няма да се съобразявам с вас — намръщи се Мира. — Никога нищо не сте направили за мен.
— Остани така — настоях аз. — Колкото повече хора те видят в този вид, толкова повече свидетели ще имаме. Да вървим, любима.
Хванах я за раменете и я забутах към вратата.
Трябва да е било потресаваща гледка. Мира се бе изтегнала във въздуха с ръце, скръстени на гърдите. Все едно бутах детска количка, само че без колела.
Уиски вървеше в крак с мен:
— Така ли ще минем по улицата, приятелю?
— Това е целта ми — отговорих твърдо аз, като оставих Мира да литне нагоре, докато отварях вратата на магазина.
— Е-хей! — Кланси дотича при мен. — Не можеш да направиш подобно нещо!
— Опитай се да ме спреш — мрачно се възпротивих аз.
Той се огледа отчаяно.
— Момчета! — извика на уплашените полицаи. — Качете и двамата в камионетката.
Полицаите се поколебаха, сетне предпазливо се доближиха.
— Струва ми се, че ни предстои малка неприятност — обърнах се към Мира аз.
Тя стъпи на земята.
— Остави на мен — от очите и излизаха искри. — Досега бях много добра. Но щом другите стават зли, и аз ще стана.
Сега, когато бе стъпила на земята, полицаите сякаш се посъвзеха. Всички вкупом се запътиха към нас.
Мира щракна леко с пръсти към тях и те неочаквано се заковаха на място.
— Заваля — каза смутено един от тях.
— Какви са тези приказки? — изръмжа Кланси. — Няма значение дали вали! Арестувайте тази жена!
Един едър ирландец протегна длан и леко пребледня.
— Свети Боже! — рече задавено. — Тук вали!
Стори ми се, че Кланси ще се побърка.
— Никога не вали в покрито помещение, глупако! — разбесня се той. — Ще откъсна значката от куртката ти, ако не изпълниш заповедта ми!
Мира щракна с пръсти към него и почти моментално и той се втрещи.
— Ей Богу! — извика и погледна към тавана. — Наистина вали!
— Не ви ли казах? — възбудено рече ирландецът. — Мисля да се измъкна от тук.
Това ме заинтригува. Над всеки полицай, както и над Кланси, се сипеха капки дъжд. Не падаха от тавана, а като че ли на метър над главите им.
Докато те объркано се движеха насам-натам, водният душ ги следваше. Беше най-странното нещо, което бях виждал някога.
— Ти ли го правиш? — попитах Мира.
— Разбира се. Не знаеше ли, че мога да правя дъжд? Това стар нагейлски обичай.
Внезапно тя съзря червенокосата, седнала като замаяна на пода.
— Малко дъжд ще освежи тена на тази жена — мрачно добави Мира и разпери пръсти в нейна посока.
Този път не ръмеше. Заваля пороен дъжд. Червенокосата изкрещя диво, скочи и се защура из магазина. Поройните струи я преследваха безмилостно. За няколко секунди стана вир-вода.
— Мисля, че е достатъчно — доволно заяви Мира. — Вече не е толкова привлекателна, нали?
В този момент червенокосата приличаше на удавница.
— Имаш право — съгласих се аз, като се питах дали не полудявам.
Мира отново щракна леко с пръсти и дъждът спря.
Полицаите и Кланси започнаха да се бършат с носните си кърпи. Червенокосата лежеше на пода и истерично риташе с крака.
— Ако някой заговори отново за полицейска кола — студено рече Мира, — пак ще завали.
— Правете, каквото желаете, лейди — съкрушено каза Кланси. — Няма да ви създавам неприятности.
Мира отново зае лежаща поза.
— Бутай ме по улиците. По целия път до полицейския участък. Така ще имаме много свидетели, нали?
Тъкмо когато отново я затеглих към вратата, вътре влезе Богъл.
Един поглед бе достатъчен, за да се разбере, че Сам е пиян. Не погледна никого от нас освен Мира.
— Не мисли, че ще ти се размине — закани се той. — Док бе мой приятел и никоя фуста не може да убие мой приятел, без да бъде ненаказана.
Всички бяхме толкова изненадани, че никой не помръдваше. Мира стъпи на земята и застана в лице с него.
— Не съм го убила аз — тихо промълви тя. — Би трябвало да знаеш това, Сам.
— Точно ти го уби — повтаряше той и в очите му проблесна злоба. — Е, добре, ще си получиш заслуженото!
— Пази се! — извика Уиски и се втурна към нея.
Но твърде късно. Сам стреля с пистолет, опрян на бедрото му. Видях проблясването на изстрела. Мира направи две несигурни крачки напред и се просна на пода.