Нагласих фотоапарата и извиках:
— Момент, не мърдайте!
Дадох им време, колкото да се обърнат, и снимах. Последва ослепителна светкавица и не дочаках да видя ефекта.
Стрелнах се навън към коридора, затръшнах вратата и извадих касетата от апарата.
Уиски ме гледаше смаян.
— Ето, дръж — прошепнах аз и я пъхнах в устата му. После натиснах копчето на асансьора и вратата се затвори автоматично в мига, в който Лу и Пепи дотичаха в коридора.
Лу държеше пистолет в ръка и изглеждаше бесен.
— Горе ръцете! — извика той и насочи пистолета към мен.
Вдигнах ръце, фотоапаратът се люлееше над главата ми.
С гневно сумтене Пепи грабна фотоапарата от ръката ми. Погледна го и го запрати на пода.
— Къде е касетата? — изграчи той.
— Пътува надолу в асансьора. Не буйствайте — добавих бързо, тъй като Лу се канеше да ме удари. — Тази снимка ще ви създаде големи неприятности, ако не сте разумни.
— Кой я взе? — изрева Пепи.
— Няма никакво значение — отвърнах аз. — Много по-лошо е за вас кой ще я получи след един час.
— Тъй ли? — Гласът на Пепи беше тих и заплашителен. — Полудял ли си да ми погаждаш такива номера?
— Да, луд съм. Но разполагам с такъв компрометиращ материал срещу теб, Пепи, че няма лесно да се отървеш.
— Нека да му ударя един — намеси се Лу.
Пепи посочи с глава кабинета:
— Влез вътре. Искам да говоря с теб.
Влязох в кабинета, следван по петите от Лу.
— Какво целиш? — попита Пепи. — Хайде… казвай.
— Ако до един час не съм на определен адрес — обясних аз, като не изпусках от очи Лу, — снимката ще бъде предадена на шефа на полицията. И ти ще трябва да се спасяваш.
— Какъв адрес? — позаинтересува се Пепи, премятайки пурата между пръстите си.
— Не се прави на хлапак — предупредих го аз, като нехайно отидох до бюрото и седнах отгоре му. — Слушай, Пепи, нека сключим сделка. Предай ми Арим и ще имаш снимката.
Докато говорех, хвърлих бегъл поглед към бюрото на Медокс. Спомних си, че някъде тук има скрит бутон, който включва алармената сигнализация. Медокс бе наредил да я инсталират, след като някакъв нехранимайко по време на сухия режим го бе заплашил, че ще му счупи главата.
— Отвори сейфа — обърна се Пепи към Лу. — Ще се занимаваме с него, когато свършим.
Това не ми се понрави. Забелязах бутона и го натиснах с все сила.
Един от другите двама ме удари зад ухото, но малко късно. Докато политах на пода, някъде в сградата зазвъня звънец.
С мъка се изправих и сега пък Лу се нахвърли отгоре ми.
— Зарежи! — спря го Пепи, пребледнял от гняв. — Вземи го с нас и да се махаме.
Лу притисна дулото на пистолета в гърба ми и ме подкара към личния асансьор на Медокс.
Докато летяхме надолу, Пепи процеди през зъби:
— Страшно ще съжаляваш, че ми обърка плановете.
Никак не ми хареса погледа, който ми хвърли.
Асансьорът се приземи при страничния вход, далеч от главната врата. Отвън чакаше голяма черна кола и щом се качихме, тя си понесе към Пето Авеню.
Никой не продума по целия път до къщата на Пепи. Лу седеше до мен, опрял пистолета в ребрата ми с хищно изражение на лицето. Да мигнех, би ме застрелял. Затова седях неподвижно и се обливах в пот.
Щом влязохме в къщата на Пепи, Лу ме отведе във всекидневната.
Икономът се суетеше там с някаква гарафа. Изгледа ме със странна усмивка на уродливото си лице.
Пепи нареди:
— Нека дойде мис Бранд.
Икономът излезе.
Пепи и Лу ме отведоха насред стаята, а сетне се приближиха до прозореца. Зашепнаха и Лу тихо се изсмя.
— Не губете ценно време — казах аз, леко смутен. — Разполагате само с трийсет и пет минути да ми предадете Арим.
— Предостатъчно са — отвърна Пепи.
— Не блъфирам — предупредих го аз. — Мога да те притисна до стената. Предай ми момичето или снимката ще попадне в ръцете на Самърс. Къде е то?
Пепи поклати глава.
— Не зная и не ме е грижа. Предупредих те да не ме мамиш. Сега ще си получиш заслуженото.
Вратата се отвори и вътре влезе Лидия Бранд. Погледна ме, както тигър гледа вечерята си.
— Искам този човек да каже истината — подхвана Пепи. — Може би ти ще успееш да го принудиш.
— Добре — усмихна се Лидия. — Ще бъде истинско забавление за мен.
— Какво ще правиш с него? — осведоми се Пепи.
— Искам да повторя отново онзи експеримент. Миналия път не успях.
Пепи вдигна рамене.
— Въобразява си, че може да нареже някого. Казвам й, че не може да го направи.
— Нека опита — захили се Лу. — Дори и да оплеска работата с този негодник, няма значение.
Започнах да се изпотявам.
Лу отиде до вратата и извика другите двама, които бяха с тях в кабинета на Медокс.