— Вържете този тъпак — нареди той. — Ако се противи, пръснете му черепа.
Преди да реша какво да правя, те ме сграбчиха. Почаках, докато започнаха да извиват ръцете ми зад гърба, и тогава се развихрих.
Освободих едната си ръка и фраснах по-едрия от двамата в окото, после, докато другият замахваше към мен, пристъпих плътно до него и го ударих в слабините.
Но всичко свърши дотук. Лу се намеси и ме цапардоса по главата с дръжката на пистолета си. Докато се съвземах, вече седях овързан на един стол, сякаш участвах в представление на Худини.
Пепи погледна часовника.
— Нямаме много време — подхвана той.
— Няма да продължи дълго — отвърна Лидия. В ръката си държеше много остър нож. Изгледа ме. — Няма да имаш много срещи с момичета след това — добави злобно тя.
— Нека проявим малко разум — бързо казах аз. — В действителност ти не би искала да ми направиш такова нещо.
Тя вдигна ножа и се приближи.
— Отначало няма да усетиш нищо — каза тя, застанала зад мен. — И преди съм го правила.
Лицето й беше бледо и безизразно и виждах, че изпитва безмерно удоволствие да гледа как се потя.
Пепи се обърна към мен:
— Ще говориш ли?
— Да — казах аз, като се мъчех да отбегна ножа.
— Къде е касетата?
Дадох му адреса на Хариет.
— Да вървим — кимна той на Лу. — Все още имаме десет минути.
Отправиха се към вратата.
— Хей! — изкрещях аз. — Не ме оставяйте с тази жена. Може да й хрумне нещо.
— Естествено — Пепи спря и ми се ухили: — Може би друг път ще си помислиш, преди да започнеш да играеш двойна игра. — После се обърна към Лидия: — Когато свършиш, кажи на Тони да го хвърли в реката.
Тя кимна.
— Скоро ще се върнем — добави Пепи и двамата излязоха, като ме оставиха с Лидия.
Признавам, че в този момент видимо слабеех. Напрягах се да скъсам въжетата, които ме държаха пленник, но не можех.
В държанието на Лидия имаше някаква хладна експедитивност, по която съдех, че не се шегува.
Беше смахната, разбира се. Напълно луда, но каква полза за мен?
— И така можем да започваме. Ти трябва само да стоиш неподвижно. Аз съм бърза и няколко часа няма да те боли. — Тя се изкикоти: — А след това много ще те боли.
Вярвах й.
Приближи се и вплете дългите си пръсти в косите ми. Забих брадичка в гърдите си, за да скрия лицето си.
— Не ме затруднявай — извика тя, като ме скубеше. Уплаших се, като усетих колко е силна.
С все сила се мъчех да скрия лицето си. Тя продължаваше да ме дърпа за косата и имах чувството, че ще ме скалпира.
— Дявол те взел! — изруга внезапно тя и докосна ухото ми с ножа.
С вик отметнах глава встрани и в следващата секунда лицето ми бе обърнато към тавана, а ножът бе на няколко инча от очите ми.
В този момент вратата се разтвори с трясък и Арим влезе войнствено.
Лидия пусна косата ми и се отдръпна от мен. Арим втренчено изгледа първо мен, после Лидия, и ако не бях вързан, щях да я притисна в обятията си.
Лидия се съвзе първа.
— Какво желаеш? — попита тя с глух, сърдит глас. — Върви си!
— Какво си въобразяваш, че правиш? — осведоми се Арим. Очите и гневно искряха. — Какво става тук, Рос?
— Канеше се да обезобрази лицето ми, стара семейна традиция — възбудено отвърнах аз.
— Така ли? — Арим остави ръкавиците и чантата си на масата. Бавно свали шапката си. — Не и докато аз съм жива и здрава.
— Махай се! — свирепо извика Лидия. — Нямаш работа тук. Върви горе и чакай Пепи. Той ми нареди да го направя.
— Той е мой — заяви Арим и тръгна към Лидия. — Никой освен мен няма да го докосва.
Лидия замахна с ножа.
Предупредих я с вик, но не беше нужно. Арим напълно бе в състояние да се грижи сама за себе си. Просто изчезна в облак бял дим.
Лидия се закова на място, като извика изненадано. Огледа стаята с нож в ръка и безумно изражение.
Точно зад гърба й една голяма ваза с цветя се отдели от масата, излетя високо във въздуха и падна върху главата й. Тя се свлече на пода, а вазата се разби на парчета.
— Така и се падаше — чух гласа на Арим.
Невидими ръце събраха цветята на букети ги поставиха на гърдите на Лидия.
— Липсва й само ковчег — каза Арим, като отново прие човешки образ. — Но нямам време да се занимавам с това.
Бях смутен и в същото време очарован.
— Не мога да свикна с триковете ти — признах аз, като не свалях очи от Лидия.
— Не ти ли хареса това малко представление? — попита не без гордост Арим.
— Беше фантастично! Но не бих понесъл да продължи по-дълго. Скъпа, няма ли да ме развържеш?
— А, не — твърдо заяви тя. — Първо искам да говоря с теб.
— Но няма време — отчаяно възразих аз. — Всеки момент Пепи ще се върне.