— Това пък хич не ме интересува — сви рамене Арим, като обви с ръка врата ми. — С Пепи мога да сторя същото, каквото направих с нея, изобщо не ми пука.
— Арим, трябва да ме освободиш — трескаво казах аз. — Искам да те помоля за нещо.
— Зная, но първо ще чуеш какво искам аз. — Седна на коляното ми и започна да ме гали по ухото. Не понасям това, но не биваше да я дразня. — Ти ще се ожениш за мен.
Погледнах я смаян.
— Що за налудничава идея! — ядосах се аз. — Не е време за глупости.
— Не се шегувам — отвърна тя, — ще се ожениш за мен или това ще бъде последното нещо, което ми отказваш.
— Ще се оженя за Мира — казах, като се мъчех да я отблъсна. — За Бога, бъди разумна. Мира е в безнадеждно състояние. Има нужда от теб. Не можеш да откажеш да й помогнеш.
— Зная всичко това — нехайно отговори тя, — току-що я видях. Знаеше какво става тук и ме изпрати да те избавя. Съгласих се при едно условие — да се откаже от теб. Е, добре, тя се отказа. Ако искаш да я спася, трябва да обещаеш да се ожениш за мен.
— Няма — почти не вярвах на ушите си. — Каква подлост! Засрами се!
— Не бъди толкова високомерен — помоли ме тя, като долепи лицето си до моето. — Ще те оставя в ръцете на Пепи, ако се съпротивляваш. И ще предоставя Мира на съдбата й.
Поех дълбоко въздух.
— Не можеш да сториш това, помисли какво означава. Нима си въобразяваш, че ще ме задържиш с такъв брак? Че аз ще те напусна след седмица. Какво си мислиш, че съм мекотело?
Сянка от съмнение пробяга по лицето на Арим.
— Никак ли не ти харесвам? — умолително попита тя, притискайки се в мен.
— Разбира се, че те харесвам — отвърнах аз, — имаш всичко, което има и Мира, с изключение на добротата й. Това никога няма да притежаваш.
— С теб бих могла да бъда мила — нежно каза тя, — и ти ще бъдеш добър с мен.
Внезапно ми хрумна нещо.
— Ще се съглася при едно условие.
— Какво условие? — подозрително сбърчи нос тя.
— Ще се върнеш при Мира, ще се откажеш от тялото си и ще се оженя за двете ви.
— А, не! — възпротиви се тя и стана от коляното ми. — Искам да си имам собствено тяло.
— Но така никога няма да бъдеш истински щастлива — настоявах аз, като чувствах, че съм на път да я убедя. — Това е единствения начин да ме притежаваш. Ако не можеш да ме делиш с Мира, всичко между нас е свършено.
Тя се заразхожда напред-назад из стаята.
— Не можеш да си представиш какво означава това за мен. В този си вид мога да правя, каквото си поискам, да ходя, където си искам и да обичам, когото си пожелая.
— И какво ти носи всичко това? — попитах аз. — Не разбираш ли, че това е единствения изход? Нима си щастлива? Ти си едната половина. Мира притежава всички добри качества. Ако се върнеш в нея, ще станете едно цяло и ще имаш мен.
Тя престана да снове из стаята и се втренчи в мен.
— Дявол такъв! Не виждах нещата от този ъгъл. Прав си. Мира ми липсва. Преди я изкушавах да върши лоши неща. Липсва ми борбата с нея. Май прекалено лесно се оставих Да ме убедиш, но ще се върна, ако тя е готова да ме приеме.
— Но те предупреждавам, че трябва да се държиш прилично. Никакво крадене повече. Ще бъда наблизо и ще те държа под око.
— Ще го направя… само заради теб — промълви тя, взе ножа и ме освободи.
Изправих се с разкривено от болка лице.
— Да вървим при Мира — подканих я аз, като раздвижвах краката си. — Твърде дълго я оставих сама.
— Не се безпокой. Ще оздравее.
Изведнъж се сетих за Уиски.
— Господи! — извиках и закуцуках към телефона. — Навярно в този момент Пепи прерязва гърлото на горкия стар Уиски.
— Прекалено много се безпокоиш — рече Арим спокойно, — рано или късно все някой ще му пререже гърлото, той си е такова куче.
Свързах се с полицията.
Щом Самърс се обади, набързо му разказах всичко.
— Прати полицейски отряд там — трескаво настоях аз, като му дадох адреса на Хариет. — И то незабавно. Ще притиснеш Кругър и бандата му до стената, ако имаш тази снимка.
— Ще я вземем! — възбудено обеща Самърс и затвори.
— Надявам се да успеят. Хайде да вървим в болницата! — Прегърнах я и я целунах. — Ти си мило момиче. Няма да съжаляваш. Да тръгваме. Трябва отново да прибегнеш до номера с изчезването: ченгетата не бива да те виждат.
— Смятай го за направено — отвърна тя и на мястото, където стоеше допреди малко, се появи лек дим.
В болницата заварихме Кланси и няколко полицаи, които все още чакаха пред вратата на Мира. Бяха отвели вече Богъл.
Доближих се до Кланси.
— Как е тя? — тревожно попитах аз.
— Зле — печално отвърна той. — Лекарят е при нея.
— Мога ли да вляза.