На Крам и през ум не му минавало, че са го обрали. Никой освен келнера не се бил приближавал до него. Силното смущение на Мира й служело за алиби. От възбуда, той не си давал сметка, че най-вероятно е парите му да са задигнати от човек, който се занимава с фокуси. Освен това, хубаво момиче като Мира просто не би могло да върши такива неща.
После един възрастен човек, който вечерял в другия край на салона, станал и се приближил. Той наблюдавал Мира от момента на влизането й в ресторанта. Яркорусите блондинки били неговата слабост и нямало начин тя да му се изплъзне. Човекът казал няколко унищожителни думи за недораслите младоци, които изнудвали управителите на ресторанти заради цената на едно ядене. Изразил съжалението си, че младата дама е поставена в толкова конфузна ситуация, после извадил обемист портфейл и платил вечерята.
— Колата ми е отвън — казал той на Мира. — Нека да ви закарам в къщи. Този младеж не е подходяща компания за младо момиче като вас.
Мира и досега не може да си спомни как е излязла от ресторанта. Едва след като свежият нощен въздух я лъхнал в лицето, докато голямата кола я носела през тъмните улици, тя започнала да преодолява страха си.
Възрастният мъж се представил като Даниел Уебстър. Той я запитал коя е. Въпреки че била само на шестнадесет години, Мира не била глупава. Не можеш цяла година да играеш водевили и да не научиш, че след „а“, „б“ и „в“ неизбежно следва „г“. Тя знаела, че ще има малко неприятности с Даниел Уебстър. Той не се бил разделил със седемте си долара, единствено за да достави удоволствие на ресторанта. Затова тя му казала, че се казва Роуз Карауей и е отседнала в хотел „Денвил“. И двете твърдения били съществено неверни.
Тъй като хотелът се намирал в противоположна посока, Мира си помислила, че това ще бъде указание за намеренията на Уебстър. Ако спрял колата и завиел в нужната посока, значи оценката й за него е погрешна. Ако продължал направо, тя щяла да знае, че е намислил нещо. Той продължил напред.
Когато Хамиш Шамуей разбрал, че ще трябва да се грижи за много привлекателна дъщеря, той решил да я научи да се защитава. Знаел, че в неговата професия привлекателните млади момичета не остават за дълго такива, ако не умеят да си държат очите широко отворени. Още в ранна възраст на Мира й били разяснени някои страни от живота и тя научила една-две хватки. Докато седяла до Уебстър, била съвсем сигурна, че ще може да се справи с всичко, което й се изпречи на пътя.
Даниел Уебстър не виждал защо да не получи отплата за сметката, която платил в ресторанта. Щом излезли от града, той отбил колата от пътя и изключил двигателя. Мира ни най-малко не се изненадала. В действителност била по-скоро нетърпелива да разбере дали съветите, с които й тъпчел главата баща й през последните пет години, вършат работа. Когато Уебстър се отдръпнал от кормилото и се опитал да я сграбчи, тя замахнала и го фраснала под носа с опакото на ръката си. Вложила цялата си младежка сила и енергия в удара, както я бил съветвал баща и.
Ударът й попаднал право в целта. Мостът в устата на Уебстър се счупил, очите му се навлажнили и хиляди искрящи, червени иглички се забили в мозъка му. Той се отпуснал на мястото си като изпуснат балон.
Мира отворила вратата на колата, скочила на тревата и без да се паникьосва, побягнала в тъмнината. Едва след няколко минути, когато спряла, за да погледне назад, тя осъзнала, че стиска здраво в ръката си портфейла на Уебстър. Не усетила кога го била взела. Очевидно не било разумно да се връща. Почти сигурно той нямало да посрещне любезно подобен жест. Затова прибавила съдържанието на портфейла към пачката на Крам и се отправила на далечна разходка към града.
В спалнята си, на сигурно място, Мира преровила портфейла на Уебстър и установила, че вечерното забавление и разходката с кола са й донесли четиристотин и петдесет долара.
Цяла нощ тя не спала. Имало върху какво да помисли. Преди студената светлина на изгрева да започне да се процежда през завесите на прозорците, тя имала план.
За щастие този ден те се местели в друг град, така че почти не съществувала възможност Крам или Уебстър да я срещнат отново. Тя скрила първата си печалба като джебчийка в колана на жартиерите и помогнала на баща си да опаковат багажа. После двамата се качили на ранния влак за Спрингвил, където била поредната им спирка.
През следващите две години Мира продължила да работи с баща си. След това, без каквото и да е предупреждение, събрала багажа си и заминала. Не изпитвала никакви опасения или съжаления. Мира Шамуей била готова да кове сама съдбата си.