Мона отпи глътка от своя коктейл и извади портмонето на „Гучи“ от чантата си. Хана кимна одобрително. Днес имаха доста неща да правят, освен да критикуват хората. Например да планират не един, а два купона: единият само за тях двете, а другият за останалите от елита на „Роузууд дей“
— Всяко нещо по реда си — Мона измъкна химикала си. — Приятелницата. Какво ще правим довечера? Пазаруване? Масаж? Вечеря?
— И трите — отговори Хана. — Определено трябва да посетим „Отър“. — „Отър“ бе най-новият скъп бутик в мола.
— О, обожавам „Отър“ — съгласи се Мона.
— Къде ще вечеряме? — попита Хана.
— В „Рив ГоиГ“, разбира се — каза Мона на висок глас, опитвайки се да надвика бучащата кафемелачка.
— Точно така. Там винаги ни дават вино.
— Да поканим ли и някакви момчета? — блеснаха сините очи на Мона. — Ерик Кан не спира да ми се обажда. Можем да вземем Ноъл за теб?
Хана се намръщи. Независимо, че беше сладък, невероятно богат и част от свръхсексапилния клан на братята Кан, Ноъл не беше неин тип.
— Никакви момчета — отсече тя. — Въпреки че това за Ерик е страхотно.
— Ще бъде една страхотна Приятелница — Мона се ухили толкова широко, че разкри и венците си. — Можеш ли да повярваш, че ще ни бъде третата?
Хана се усмихна. Тяхната Приятелница отбелязваше деня, в който Хана и Мона бяха разговаряли по телефона три часа и половина — най-сигурният индикатор, че са най-добри приятелки. Въпреки че се познаваха от детската градина, те всъщност не бяха разговаряли преди пробите за мажоретки в първия ден от осми клас. Вече бяха минали два месеца от изчезването на Али и Хана и приятелките й доста се бяха отдалечили една от друга, затова тя реши да даде шанс на Мона. Наистина си заслужаваше — Мона бе забавна, саркастична и въпреки страстта й към раниците във форма на животни и тротинетките „Рейзър“, тя тайно изчиташе от кора до кора „Воуг“ и „Тийн воуг“ също като Хана. След няколко седмици те решиха да станат най-добри приятелки и се превърнаха в най-популярните момичета в училище.
— А сега за по-големите планове — каза Мона, като обърна следващата страница в тетрадката си. — „Сладка седемнайсетгодишна“ — започна да припява тя на мелодията от шоуто „Моя сладка шестнайсетгодишна“ по МТВ.
— Ще бъде страхотно — възкликна Хана. Рожденият ден на Мона беше в събота и тя бе подготвила почти всичко за него. Щеше да го празнува в планетариума „Холис“, където имаше телескопи във всяка стая — дори в тоалетните. Беше наела диджей, фирма за кетъринг, както и оператор, който да снима партито и едновременно с това да го излъчва на инсталирания голям екран. В поканите Мона внимателно бе предупредила гостите да носят официално облекло. Ако на входа се появеше някой с дънки и тениска, охраната щеше да го изпрати по живо, по здраво.
— Знаеш ли какво си мисля? — каза Мона, като пъхна салфетката си в празната хартиена чаша от кафе. — Вярно, че ти казвам малко в последната минута, но смятам да си избера дворцова свита.
— Свита ли? — Хана повдигна едната си идеално оформена вежда.
— Сега е моментът да си вземеш от „Сакс“ онази великолепна рокля на Зак Позен, на която се точиш от толкова време — утре е подходящият ден. Двете ще носим диадеми и всички момчета ще ни падат в краката.
Хана потисна кикота си.
— Нали няма да правим официално откриване на танците? — Предишната година двете с Мона бяха поканени на подобен прием у Джулия Рубинщайн и тя ги беше накарала да открият танците с някакви третокласни модели. Партньорът на Хана миришеше на чесън и почти веднага я попита дали не иска да се усамоти с него в гардеробната. Тя прекара останалата част от партито в опити да избяга от него.
Мона се засмя и натроши бишкотата си на малки парченца.
— Смяташ ли, че ще направя такава глупост?
— Разбира се, че не. — Хана подпря брадичката си с ръце. — Значи аз ще съм единственото момиче в дворцовата ти свита?
Мона опули очи.
— Но разбира се!
Хана сви рамене.
— Имам предвид, че не знам кого още ще избереш.
— Трябва само да ти намерим кавалер. — Мона постави най-мъничкото парченце от бишкотата в устата си.
— Не искам никой от „Роузууд дей“ — бързо каза Хана. — Може да си поканя някой от „Холис“. И ще си доведа повече от един кавалер. — Очите й светнаха. — Ще си доведа цяла група момчета, който да ме разнасят цяла вечер наоколо, като Клеопатра.