Ариа се беше облегнала на бронята на аудито на Шон и четеше любимата си пиеса на Жан-Пол Сартр „Без изход“. Беше понеделник, часовете бяха свършили и Шон й беше обещал, че ще я закара у дома, след като вземе нещо от кабинета на треньора по футбол. Само че беше тръгнал преди страшно много време. Когато започна да чете второ действие, край нея мина групичка почти еднакви дългокраки, руси, типични роузуудски момичета, които нахлуха в паркинга и подозрително я огледаха. Очевидно нейните обувки на платформи и сивата й плетена шапка с наушници показваха, че тя със сигурност замисля нещо нередно.
Ариа въздъхна. Тя правеше всичко възможно отново да свикне с Роузууд, но никак не й беше лесно. Все още се чувстваше като щурата, носеща дрехи от изкуствена кожа, свободомислеща кукла Брац сред красивите принцеси Барби.
— Не трябва да седиш така на бронята — чу се глас зад нея, който я накара да подскочи. — Не се отразява добре на окачването.
Ариа се обърна. Езра стоеше на няколко крачки от нея. Кестенявата му коса бе разчорлена както винаги, а сакото му бе още по-омачкано, отколкото сутринта.
— Мислех, че вие, литературните типове, сте безнадежден случай, когато стане въпрос за автомобили — пошегува се тя.
— Аз съм пълен с изненади — Езра пусна една съблазнителна усмивка, после бръкна в поизносения си куфар. — Всъщност имам нещо за теб. Това е едно есе върху „Алената буква“, в което се разглежда въпросът дали прелюбодейството е нещо допустимо.
Ариа взе ксерокопираните страници.
— Според мен прелюбодейството не е нито допустимо, нито простимо — каза меко тя. — Никога.
— Никога е доста дълго време — промърмори Езра. Той стоеше толкова близо до нея, че Ариа можеше да види тъмносините петънца в светлосините му очи.
— Ариа? — Шон стоеше точно до нея.
— Здрасти! — извика стреснато Ариа. Тя отскочи от Езра, сякаш той бе зареден с електричество. — Ти. Всичко ли свърши?
— Да — каза Шон.
Езра пристъпи напред.
— Хей, ти си Шон, нали? Аз съм Ез. Имам предвид господин Фиц, новият учител по английска литература.
Шон разтърси ръката му.
— Записах просто редовия курс по английски. Аз съм приятелят на Ариа.
По лицето на Езра премина нещо — разочарование, може би.
— Страхотно — запъна се той. — Ти играеш футбол, нали? Поздравления за победата миналата седмица.
— Точно така — потвърди скромно Шон. — Тази година имаме много добър отбор.
— Страхотно — повтори Езра. — Наистина страхотно.
Ариа се чувстваше така, сякаш трябва да обясни на Езра защо двамата с Шон са заедно. Той наистина бе типичното роузуудско момче, но всъщност бе много по-задълбочен. Ариа изведнъж се спря. Тя не дължеше никакви обяснения на Езра. Той беше просто нейният учител.
— Трябва да тръгваме — каза рязко тя, като хвана Шон за ръката. Искаше й се да се махне оттук преди някой от тях да я накара да се притеснява. Ами ако Шон направи някаква граматическа грешка? Ами ако Езра се изпусне, че са били заедно? Никой в Роузууд не знаеше за това. Никой, освен А.
Ариа се плъзна на предната седалка в чистото, миришещо на бор Ауди, с усещането, че цялата кожа я сърби. Имаше нужда от няколко минути насаме, за да се вземе в ръце, но Шон се тръсна на шофьорското място до нея и я целуна по бузата.
— Липсваше ми днес — каза той.
— И ти на мен — автоматично отговори Ариа със свито гърло. Тя погледна през прозореца си и видя Езра на учителския паркинг, да се качва на стария си очукан „Фолксваген Бийтъл“. Беше залепил една нова лепенка на бронята си — ДА ЖИВЕЕ ЕКОЛОГИЯТА — и изглежда, че бе измил колата си през уикенда. Не че това би трябвало да я интересува.
Докато Шон изчакваше другите студенти пред него да излязат от паркинга, той потриваше гладко избръснатата си брада и си играеше с яката на полото си. Ако трябваше да определи Шон и Езра с термини от литературата, то Шон щеше да бъде хайку — спретнат, семпъл, красив. Езра щеше да бъде една от хаотичните трескави поеми на Уилиям Бъроуз.
— Искаш ли да се видим по-късно? — попита Шон. — Да вечеряме заедно? Да поседим с Ила?
— Хайде да излезем — реши Ариа. Шон беше толкова сладък, когато искаше да прекарва време с Ила и Ариа. Тримата дори бяха гледали заедно колекцията на Ила от дивидита на Трюфо — независимо от признанието на Шон, че всъщност не разбира френските филми.