Когато Спенсър се наведе да затегне наколенките си — отново — тя усети, че Иън стои до нея. Когато погледна към него, видя, че се усмихва.
— За протокола — каза той с нисък глас, като закри лицето си с ръка, — ти играеш в центъра много по-добре от сестра ти. В това няма никакво съмнение.
— Благодаря — усмихна се Спенсър. Ароматът на окосена трева и крема против изгаряне на Иън гъделичкаха носа й. Сърцето й биеше ускорено. — Това означава много за мен.
— И за останалото не се шегувах — левият ъгъл на устата му се изви нагоре в полуусмивка.
Спенсър усети лека тръпка. Да не би да имаше предвид онова за „умната“ и „красива“ сестра? Тя погледна към другия край на игрището, където стоеше Мелиса. Сестра й се бе навела над телефона си и не й обръщаше капчица внимание.
Много добре.
7.
Понеделник вечерта Хана паркира своя Приус до дома си и изскочи от колата. Трябваше само да се преоблече, след което щеше да се срещне с Мона, за да вечерят заедно.
Униформеното сако на „Роузууд дей“ и плисираната пола щяха да бъдат истинска обида за Приятелницата. Трябваше да се отърве от тези дълги ръкави — цял ден се бе потила с тях. Докато бе пътувала към къщи, Хана се бе пръскала поне стотина пъти с минерална вода Евиан, но все още и бе ужасно горещо.
Когато зави зад ъгъла, тя забеляза карамеления лексус на майка си, паркиран пред гаража, и се спря. Какво правеше майка й вкъщи? Обикновено госпожа Мерин оставаше до късно в офиса на „Макманъс & Тейт“, филаделфийската рекламна агенция, в която работеше. Често се прибираше дори след десет вечерта.
Едва тогава Хана забеляза и останалите четири коли, паркирани съвсем близко една до друга пред гаража: сребърният мерцедес купе определено принадлежеше на Спенсър, бялото волво бе на Емили, а зеленото субару — на Ариа. Последната кола бе един бял форд, с надпис ПОЛИЦЕЙСКО УПРАВЛЕНИЕ РОУЗУУД отстрани.
Какво ставаше тук, по дяволите?
— Хана.
Майка й стоеше на входната врата. Все още бе облечена с лъскавия си черен костюм и обувките от змийска кожа с високи токчета.
— Какво става тук? — попита разстроена Хана. — Защо старите ми приятелки са тук?
— Опитах се да ти се обадя, но ти не си вдигаше телефона — каза майка й. — Полицай Уайлдън искаше да ви зададе няколко въпроса за Алисън. Те са отзад, на верандата.
Хана извади телефона от джоба си. Имаше три пропуснати обаждания от майка й.
Госпожа Мерин се обърна. Хана я последва в къщата. Влязоха първо в кухнята. Хана се спря до телефонната масичка.
— Има ли някакви съобщения за мен?
— Да, едно. — Сърцето на Хана подскочи, но след това майка й продължи — От господин Ейкърд. Провеждат някаква реорганизация в клиниката за изгаряния и повече няма да имат нужда от твоите услуги.
Хана примигна. Това бе наистина приятна изненада.
— Някой… друг?
Госпожа Мерин я погледна разбиращо.
— Не — тя нежно докосна Хана по ръката. — Съжалявам, Хан. Не се е обаждал.
Независимо от това, че животът на Хана бе станал почти перфектен, мълчанието на баща й бе изключително болезнено за нея. Как може толкова лесно да я изхвърли от живота си? Нима не разбираше, че тя бе имала много добра причина да напусне вечерята и да отиде на бала? Нима не разбираше, че не би трябвало да кани годеницата си Изабел и нейната перфектна дъщеря Кейт на техния специален уикенд? Но пък нали скоро щеше да се ожени за безцветната Изабел — и тогава Кейт официално щеше да стане негова доведена дъщеря. Може би не се обаждаше на Хана, защото още една дъщеря му идваше в повече.
„Няма значение“ — каза си Хана, като съблече сакото си и изпъна прозрачната си розова блузка на „Ребека Тейлър“. Кейт бе една превзета кучка — щом баща й е избрал нея, значи двамата се заслужават един друг.
Когато погледна през голямата остъклена врата към верандата. Спенсър, Ариа и Емили наистина седяха около гигантската маса от тис, а цветното стъкло хвърляше отблясъци върху лицата им. Полицай Уайлдън, най-новият член на роузуудската полиция и най-нов приятел на майка й, стоеше изправен до барбекюто.
Присъствието в дома й на трите й най-добри бивши приятелки й изглеждаше твърде сюрреалистично.
За последно бяха седели заедно на верандата на Хана в края на седми клас — тогава тя бе най-смотаната и най-грозна от всички. Но сега раменете на Емили се бяха разширили и косата й имаше леко зеленикав оттенък. Спенсър изглеждаше стресирана и напрегната. А Ариа приличаше на зомби с черната си коса и бледа кожа. Ако Хана беше свръх модна рокля на „Проенца Шулер“, то Ариа бе ужасна, размъкната трикотажна рокля от някоя конфекция.