— Добре — каза Уайлдън, след като Хана се върна на масата. — Преди няколко седмици получих нещо много интересно, което трябва да обсъдим. — Той измъкна бележника си. — Вашият приятел, Тоби Кавана. Той е написал предсмъртно писмо.
— З-з-знаем — заекна Спенсър. — Сестра му ни даде да прочетем част от него.
— Значи знаете, че в него се споменава Алисън. — Уайлдън порови из бележника си. — Тоби е написал:
„Обещах на Алисън Дилорентис, че ще пазя тайната й, ако тя пази моята.“
Мастиленочерните му очи огледаха всяка една от тях поотделно.
— Каква е била тайната на Алисън?
Хана се сви в стола си. Ние ослепихме Джена. Това бе тайната, която Тоби бе запазил. Хана и приятелките й не знаеха, че Тоби е наясно с това — докато преди няколко седмици Спенсър не бе изплюла камъчето.
— Не знаем — избъбри Спенсър. — Али не е казала на никоя от нас.
Уайлдън сбърчи вежди и се наведе над масата.
— Хана, преди мислеше, че Тоби е убил Алисън.
Хана сви рамене безучастно. Тя бе отишла при Уайлдън и му бе разкрила опасенията си по времето, когато всички те мислеха, че Тоби е А. и че той е убил Али.
— Ами… Тоби не харесваше Али.
— Всъщност той харесваше Али, но тя не можеше да го търпи — разясни Спенсър. — Тоби я шпионираше през цялото време. Но не съм сигурна дали това има нещо общо с неговата тайна.
Емили леко изхълца. Хана я погледна подозрително. Напоследък Емили говореше само за това колко виновна се чувствала за смъртта на Тоби. Ами ако реши да каже на Уайлдън, че те са виновни за неговата смърт — и за инцидента с Джена? Преди няколко седмици, когато бе решила, че няма за какво да живее, Хана беше готова да поеме вината за Онова с Джена, но сега за нищо на света нямаше да си признае. Животът й най-накрая бе влязъл в релси и тя нямаше никакво намерение да се прочуе като една от Психопатките-ослепителки, или както там решат да ги нарекат по телевизията.
Уайлдън прехвърли няколко листа от бележника.
— Добре, хубаво си помислете за това. Продължаваме нататък. Да поговорим за нощта, когато Алисън изчезна. Спенсър, тук пише, че точно преди да изчезне, Алисън се опитала да ви хипнотизира. Двете сте се скарали, тя избягала, ти си хукнала след нея, но не си могла да я откриеш. Така ли е?
Спенсър се напрегна.
— Ами, да. Точно така.
— И нямаш някаква представа къде е отишла?
Спенсър сви рамене.
— Съжалявам.
Хана се опита да си спомни нощта, когато Али изчезна. В един момент Али ги хипнотизираше; в следващия беше изчезнала. Хана наистина се усещаше така, сякаш бе изпаднала в транс: докато Али броеше от сто на обратно, а свещта с ванилов аромат разнасяше миризмата си из целия хамбар, Хана се бе почувствала натежала и сънлива, пуканките и доритосите, които бе изяла по-рано, натежаха в стомаха й. Пред очите й се появиха страховити образи: Али и останалите бягат през някаква гъста джунгла. Заобикалят ги големи човекоядци растения. Едно от тях разтваря челюсти и захапва Али за крака. Когато Хана се измъкна от кошмара, Спенсър стоеше на входната врата. Тя изглеждаше разтревожена… а Али я нямаше.
Уайлдън продължи да крачи напред-назад по верандата. Той вдигна една керамична кана в югозападен стил и обърна с дъното нагоре, сякаш търсеше листче с цената. Любопитно копеле.
— Момичета, искам да си спомните всичко, което можете. Помислете за това какво се случи около времето на изчезването на Алисън. Тя имаше ли си гадже? Някакви нови приятели?
— Тя си имаше приятел — заяви Ариа. — Мат Дулитъл. Той се премести.
Тя се облегна назад и тениската й се свлече от рамото й, като разкри дантелената огненочервена презрамка на сутиен. Курва.
— Излизаше с по-големите момичета от отбора по хокей на трева — добави Емили. Уайлдън погледна към записките си.
— Точно така. Кейти Хафтън и Вайълит Кийс. Знам ги. Какво ще кажете за поведението на Алисън? Да се е държала странно?
Те се умълчаха. „Да, държеше се“ — помисли си Хана. Веднага се сети за едно нещо. В един бурен пролетен ден, няколко седмици преди Али да изчезне, баща й ги бе завел двете на един мач на „Филис“. Цялата вечер Али бе ужасно нервна, сякаш бе изпила няколко опаковки стимуланти. Непрекъснато проверяваше за есемеси и изглеждаше вбесена от това, че пощата й е празна. По време на седмия ининг, когато двете се промъкнаха на балкона, за да огледат една групичка симпатични момчета, Хана забеляза, че ръцете на Али треперят.