— Какви са тези източници? — попита Андрю. — Книги? Статии в списания? — Когато тя отново го погледна, на лицето му бе изписана крива усмивка и Спенсър усети, как главата й се замайва. Да не би той да знаеше?
— Ами книги… като тези, които Макадам бе дал в своя списък — заекна тя.
— Аха. Ами поздравления тогава. Надявам се, че ще спечелиш.
— Благодаря — отговори тя, решила, че Андрю няма откъде да разбере. Той просто й завиждаше. Те двамата винаги бяха номер едно и номер две в класа, като непрекъснато си сменяха позициите. Андрю сигурно наблюдаваше всичките постижения на Спенсър както борсовият посредник анализира движението на промишления индекс Дау Джоунс. Спенсър продължи да подрежда папката си, въпреки че това не я караше да се чувства по-добре.
Докато Сепията гасеше осветлението и пускаше филма — Микроикономиката и консуматорите — сайдкикът на Спенсър завибрира в чантата й. Тя бавно протегна ръка и го извади. Имаше ново съобщение.
Спенс, знам какво направи. Но няма да кажа ни дума, ако направиш ТОЧНО каквото ти казвам. Искаш ли да разбереш какво ще се случи, ако не го направиш? Върви на състезанието на Емили… и ще разбереш.
Някой край Спенсър се прокашля. Тя се огледа и видя, че Андрю се е вторачил в нея. Очите му отразяваха блещукащата светлина от филма. Тя се обърна напред, но все още усещаше, че той продължава да я наблюдава в тъмнината.
10.
По време на почивката в състезанието по плуване между „Роузууд дей“ и академия „Дръри“, Емили отвори шкафчето си и отпусна каишките на плувния си костюм „Спийдо Фастскин“. Тази година отборът по плуване на Роузууд дей можеше да се похвали с безшевни, водоотблъскващи костюми олимпийски калибър. Изготвиха ги по специална поръчка и бяха пристигнали точно навреме за днешната среща. Костюмът прилепваше плътно към кожата и подчертаваше всяка изпъкналост, което напомняше на Емили за снимката в нейния учебник по биология, на която една боа поглъщаше мишка. Емили се усмихна на Лани Айлър, една от съотборничките й.
— Толкова се радвам, че мога да се поосвободя от това нещо.
Освен това се радваше, че е решила да каже на полицай Уайлдън за А. Миналата вечер, когато Емили се прибра у дома, тя се обади на Уайлдън и си уговори с него среща в полицейското управление на Роузууд по-късно тази вечер. Емили не се интересуваше от това какво ще кажат или ще си помислят другите за заплахите на А. — щом с това се заеме полицията, те могат завинаги да забравят за него.
— Блазе ти, че свърши — отговори Лани. Емили вече беше завършила — и спечелила всичките си участия; единственото, което й оставаше, бе да се върне в залата и да вика заедно със стотиците ученици от Роузууд, които бяха дошли на състезанието. От съблекалнята можеше да чуе мажоретките; надяваше се да не се подхлъзнат на мокрите плочки на басейна — Трейси Рейд беше паднала точно преди първото състезание.
— Здравейте, момичета — треньорката Лорън се появи до тяхната редица гардеробчета. Днес, както обикновено, тя носеше една от своите тениски с плувни лозунги: ДЕСЕТ ПРИЧИНИ ДА ПЛУВАМ (Номер пет: ЗАЩОТО НЕ МОГА ДА ПОГЪЛНА 5000 КАЛОРИИ И ДА НЕ ПОЧУВСТВАМ ВИНА.)
Тя тупна Емили по рамото.
— Страхотна работа, Ем. Как само дръпна в щафетата! Фантастично!
— Благодаря — изчерви се Емили.
Лорън се наведе над нащърбената червена пейка.
— В залата има един търсач на таланти от университета в Аризона — каза тя с нисък глас само на Емили. — Попита ме дали може да говори с теб през втората част от състезанието. Съгласна ли си?
Очите на Емили се разшириха.
— Разбира се! — Университетът в Аризона имаше една от най-добрите школи по плуване в страната.