Спенсър грабна телефона на Али. Тя погледна с любопитство към празния екран.
— Хайде де. Не искате ли да разберете кой й прати съобщение?
— Може да е била просто Кати — прошепна Емили, като имаше предвид една от хокейните приятелки на Али. — Остави го на мястото му, Спенс.
Ариа свали камерата от триножника и се приближи към Спенсър.
— Дай да видим.
Те се скупчиха край телефона. Спенсър го отвори и натисна един бутон.
— Заключен е.
— Знаеш ли й паролата? — попита Ариа, като продължаваше да снима.
— Опитай с рождения й ден — прошепна Хана. Тя взе телефона от Спенсър и натисна нужните бутони. Екранът не се промени. — Какво да правим сега?
Момичетата чуха гласа на Али, преди да я забележат.
— Какво правите, момичета?
Спенсър изпусна телефона й на дивана. Хана отстъпи толкова рязко, че си удари пищяла в ръба на масата.
Али се втурна през вратата на всекидневната със смръщени вежди.
— Да не сте ми ровили из телефона?
— Разбира се, че не! — извика Хана.
— Напротив — призна си Емили, която седеше на дивана. Тя се изправи, Ариа й хвърли намръщен поглед и после се скри зад камерата.
Но Али вече не им обръщаше внимание. По-голямата сестра на Спенсър, Мелиса, последна година в гимназията, се втурна в кухнята. Тя носеше торбичка с храна за вкъщи от „Ото“, един близък ресторант. Нейният очарователен приятел Иън беше с нея. Али веднага се изпъна. Спенсър приглади тъмнорусите си коси и нагласи диадемата.
Иън влезе в хола.
— Здравейте, момичета.
— Здрасти — каза Спенсър с висок глас. — Как си, Иън?
— Добре съм. — Иън се усмихна на Спенсър. — Имаш много сладка коронка.
— Благодаря! — Спенсър изпърха с мигли.
Али завъртя очи.
— Толкова си прозрачна — пропя тя под носа си.
Често казано беше невъзможно да не си паднеш по Иън. Той имаше къдрава руса коса, идеални бели зъби и зашеметяващи сини очи. Никой от тях не можеше да забрави последния футболен мач, когато той си смени тениската на средата на терена и за пет славни секунди те можеха да се наслаждават на голите му гърди. Почти всички смятаха, че той си губи времето с Мелиса, която бе прекалено скромна и се държеше твърде много като госпожа Хейстингс, майката на Спенсър.
Иън приседна на ръба на дивана до Али.
— С какво се занимавате, момичета?
— О, нищо особено — каза Ариа, като нагласяше фокуса на камерата. — Снимаме филм.
— Филм ли? — Иън изглеждаше развеселен. — Може ли и аз да участвам?
— Разбира се — бързо отговори Спенсър. Тя се тръсна на дивана от другата му страна. Иън се ухили към камерата.
— И така, какви са ми репликите?
— Това е токшоу — обясни Спенсър. Тя погледна към Али в очакване на нейната реакция, но Али не каза нищо. — Аз съм водещата. Ти и Али сте моите гости. Първо ще интервюирам теб.
Али изсумтя саркастично и бузите на Спенсър пламнаха, като придобиха розовия оттенък на тениската й на Ралф Лорен. Иън кимна утвърдително и каза:
— Добре, интервю става.
Спенсър поизпъна гърба си и кръстоса крака, точно както бе виждала да правят водещите по телевизията. Тя вдигна розовия микрофон, който бяха взели от караоке машината на Хана и го приближи към брадичката си.
— Добре дошли в шоуто на Спенсър Хейстингс. Първият ми въпрос е…
— Питай го кой е любимият му учител в „Роузууд дей“ — извика Ариа.
Али вирна глава. Очите й блестяха.
— Добър въпрос, Ариа. Трябва и да го питаш с кой от учителите си би предпочел да се натиска. На някой празен паркинг.
Ариа зяпна от изненада. Хана и Емили, които стояха до изправени до бюфета, се спогледаха сконфузено.
— Всичките ми учители са псета — каза Иън бавно, без да разбере какво всъщност се случва.
— Иън, би ли ми помогнал, ако обичаш — Мелиса издаде някакъв тракащ звук от кухнята.
— Само секунда — извика Иън.
— Иън! — Мелиса звучеше раздразнено.
— Сетих се! — Спенсър отметна дългата си руса коса назад. Страшно й хареса, че Иън обръща повече внимание на тях, отколкото на Мелиса. — Какъв би бил за теб идеалният подарък по случай дипломирането ти?
— Иън — извика Мелиса през зъби. Светлината, която идваше от хладилника, хвърляше сянка върху лицето й. — Имам Нужда от Помощ.