— А ти какъв размер носиш? — попита объркано Лукас.
Тя си пое дълбоко въздух и пренебрегна въпроса.
— Освен това ме хванаха да крада — едно бижу от Тифани и колата на бащата на Шон Ейкърд.
Тя вдигна поглед към него и с изненада установи, че Лукас не е скочил отвратено от балона.
— В седми клас бях дебела и грозна. Въпреки че бях приятелка на Алисън, аз все още се чувствах… като едно нищо. Двете с Мона се постарахме да се променим и аз си мислех, че сме станали като… Алисън. Известно време номерът минаваше, но вече не.
След като изрече на глас всичките си проблеми, тя се почувства като пълна загубенячка. Но освен това се почувства като онзи път, когато двете с Мона отидоха на минерални бани в провинцията и тя получи стомашно разстройство. Беше доста болезнено и отвратително, но след това се почувства толкова свободна.
— Радвам се, че не си Алисън — каза тихо Лукас.
Хана завъртя очи.
— Всички обичаха Алисън.
— Аз не. — Лукас избегна учудения поглед на Хана. — Знам, че не е хубаво да говоря така и се чувствам ужасно заради онова, което се случи с нея. Но тя не се държеше особено мило с мен. — Той изпусна един огнен пламък в балона. — В седми клас тя пусна за мен слуха, че съм хермафродит.
Хана го изгледа подозрително.
Али не е пуснала този слух.
— Напротив. Всъщност аз съм си виновен. По време на един мач тя ме попита дали не съм хермафродит. Отговорих, че не знам — представа нямах какво е това. Тя се разсмя и го разказа на всички. И после, докато се огледам, то се беше разпространило навсякъде.
Хана го гледаше невярващо.
— Али не би постъпила така.
Но… всъщност Али би постъпила точно така. Тя бе накарала всички да наричат Джена Кавана Снежанка. Тя бе разпространила слуха, че Тоби има хриле. Всички приемаха казаното от Али за вярно.
Хана надникна през ръба на коша. Слухът, че Лукас е хермафродит се разпространи, след като разбраха, че той ще изпрати на Хана кутия с бонбони във формата на сърце за Бонбонения ден. Али дори бе отишла с Хана да й купят нови дънки с блестящи джобове по случая. Тя беше казала, че много ги харесва, но сигурно и за това беше излъгала.
— Освен това не трябва да казваш, че си грозна, Хана — каза Лукас. — Ти си много, много красива.
Хана притисна буза към якичката си, като изведнъж се почувства засрамена.
— Наистина. Не мога да спра да те гледам. — Лукас изкриви лице. — Бляк. Май прекрачих границата на приятелството, а?
— Всичко е наред. — Усети как я залива гореща вълна. Думите му, че е толкова красива, я накараха да се чувства страхотно. Кога за последно го бе чувала? Лукас бе толкова различен от идеалния Шон, колкото бе възможно. Лукас бе висок и дългурест, и изобщо не беше готин, имайки предвид работата му в Рив ГоиГ и стикера на капака на колата му, с надпис „Сизър Систърс“, което можеше да бъде име на група, фризьорски салон или някакъв култ. Но в него имаше и още нещо — просто трябваше да задълбаеш, за да стигнеш до него. Както когато Хана и баща й бяха отишли веднъж на плажа в Ню Джърси с метален детектор. Те търсиха в продължение на часове и намериха заровени в пясъка не една, ами цели две диамантени обеци.
— Така че виж какво — продължи Лукас. — Аз също не съм поканен на партито у Мона. Искаш ли да се съберем в събота вечер и да си направим едно антипарти? Имам басейн без стени. С топла вода. Или пък ако това не ти допада, можем… знам ли. Да поиграем покер.
— Покер ли? — Хана го погледна в очите. — Само не и стрийп-покер.
— За какъв ме взимаш? — Лукас притисна ръка към гърдите си. — Говоря за обикновен покер. И няма да е зле да внимаваш, защото съм страшно добър.
— Добре. Защо не? Ще дойда да поиграем покер.
— Тя се облегна върху стената на коша, осъзнавайки, че с нетърпение чака да дойде денят. Усмихна се свенливо на Лукас. — Само недей да сменяш темата. След като се изкарах такова магаре, сега чакам и ти да признаеш за нещо, което те кара да се чувстваш неудобно. От какво друго се криеш зад всичките си занимания?
Лукас се облегна назад.
— Ами да видим. Освен това, че съм хермафродит…
Лицето му бе ужасно сериозно. Хана се ококори, напълно неподготвена за това. Но Лукас изведнъж се ухили и започна да се смее с глас и Хана също се разсмя.
23
Петък на обяд Емили седеше в оранжерията на „Роузууд дей“, където високи разлистени растения и няколко вида пеперуди процъфтяваха в богатата на влажност среда. Въпреки че бе горещо и миришеше на пръст, много хора предпочитаха да обядват тук. Може би, за да избягат от дъжделивото време — или може би просто искаха да бъдат близо до новото Момиче на „Роуззуд дей“, Емили Фийлдс.