— Семейството ми няма да ме обича, ако съм гей — обясни Емили, като се вгледа в големите кафяви очи на Мая. — Представяш ли си твоето семейство да се събуди и да реши, че те мрази?
— Просто искам да бъда с теб — смънка Мая, като въртеше розата в ръцете си.
— Аз също — отговори Емили, — но няма как.
— Нека да го правим тайно — предложи Мая. — Утре ще ходя на купона в Мона Вандерваал. Да се срещнем там. Ще се измъкнем и ще си намерим местенце, където да сме сами.
Емили загриза нокътя на палеца си. Искаше й се да може… но думите на Бека я преследваха. Животът и без това е труден. Защо да влошаваме нещата? Вчера, през почивката, Емили влезе в Гугъл и написа: „Труден ли е животът на лесбийките?“ Дори докато пишеше думата лесбийка, докато пръстите на дясната й ръка натискаха буквата Л, а след това и Е, С, Б, мисълта, че това се отнася за нея й се струваше ужасно странна. Думата не й хареса — незнайно защо я караше да си мисли за оризов пудинг, който тя ненавиждаше. Всеки линк на страницата водеше до блокиран порно сайт. Емили отново написа в полето за търсене думите „лесбийка“ и „труден“.
Тя усети, че някой я гледа. Тя надникна през виещите се лозници и храстчета, и видя Карълайн и още няколко момичета от отбора по плуване да седят край един храст бугенвилия. Сестра й се бе втренчила в тях с израз на отвращение на лицето си.
Емили скочи от пейката.
— Мая, върви си. Карълайн ни видя.
Тя се отдалечи на няколко стъпки от нея, като се престори, че е очарована от невените, но Мая не помръдна.
— Побързай! — изсъска Емили. — Махай се оттук.
Тя усещаше погледа на Мая върху гърба си.
— Утре отивам на купона в Мона — каза тя с тих глас. — Ти ще дойдеш ли или не?
Емили поклати тава, без да отвръща на погледа й.
— Съжалявам. Трябва да се променя.
Мая гневно грабна брезентовата си раница.
— Не можеш да се промениш. Хиляди пъти съм ти го казвала.
— Може й да успея — отговори Емили. — Може би искам да го направя.
Мая хвърли розата на Емили на пейката и си тръгна. Емили я гледаше как се отдалечава през редиците от сандъчета с цветя, край замъгления прозорец към изхода и й се прииска да заплаче. Животът й бе пълна каша. Предишният й, простичък живот — онзи отпреди началото на учебната година — сякаш принадлежеше на едно съвсем различно момиче.
Внезапно усети как някой прокарва нокти по врата й. Тя потрепери и рязко се обърна. Беше само клонче от съседния розов храст. Бодличките му бяха дебели и изтънени, а цветовете — големи и ароматни. Изведнъж Емили забеляза нещо на единия от прозорците, който се намираше само на няколко метра от нея, и зина от изненада. На изпотеното стъкло бе написано нещо. Виждам те. До буквите бяха изрисувани две широко отворени очи. Отдолу бе подписано с А.
Емили се завтече към прозореца и избърса надписа с ръкав. През цялото време ли бе стоял там? Защо не го беше видяла преди? След това се сети още нещо. Тъй като оранжерията бе много влажна, кондензирана влага замъгляваше само вътрешните стъкла. Което означаваше, че който е написал това, е трябвало да бъде… вътре.
Емили се обърна в търсене на някакъв издайнически знак, но единствените хора, които я гледаха, бяха Мая, Карълайн и момчетата от отбора по лакрос. Останалите се тълпяха край изхода, тъй като наближаваше краят на междучасието, и Емили можеше само да се чуди дали А. не е между тях.
24.
Петък следобед Спенсър се бе навела над градината на майка си и изтръгваше големите, упорити плевели. Майка й обикновено сама си плевеше цветята, но Спенсър се опитваше да й помогне — и да се освободи от нещо, за което самата тя не беше сигурна какво е. Пъстроцветните балони, които майка й бе купила преди няколко дни, за да отпразнува „Златната орхидея“, все още бяха завързани за парапета на верандата. Всичките имаха надпис „Поздравления, Спенсър!“. Думите бяха оградени от мънички картинки на сини панделки и малки купи. Спенсър се загледа в блестящия материал, от който бяха изработени балоните; отражението й се взираше в нея. Сякаш се бе изправила срещу изкривяващото огледало в „Къщата на смеха“ — лицето й изглеждаше издължено, вместо кръгло, очите й бяха мънички, вместо големи, а топчестото й носленце изглеждаше широко и грамадно. Може би точно девойката от балона, а не Спенсър, бе измамила, за да стигне до финалите на „Златната орхидея“. И може би Балоненото момиче се беше скарало с Али в нощта, когато тя изчезна.