— Хан, за теб дойде един колет — каза майка й, като намали звука на телевизора.
— Колет? — повтори Хана с уста, пълна с кракери.
— Да. Беше на стълбите отпред, когато се прибрахме. Оставих го в твоята стая.
Хана се качи в стаята си, като отнесе кутията с фъстъчено масло със себе си. На бюрото й, точно до леглото на миниатюрния й пинчер Дот, наистина бе облегната една голяма кутия. Дот се протегна в легълцето си и размаха мъничката си опашчица. Ръцете на Хана трепереха, докато тя разряза опаковъчната панделка на кутията с ножичките за маникюр. Когато я отвори, из стаята се разлетяха листи луксозна опаковъчна хартия. И тогава… на дъното на кутията тя зърна роклята на Зак Позен с цвят на шампанско.
Хана ахна. Дворцовата рокля на Мона. Ушита, изгладена, готова за обличане. Тя потърси някаква бележка с обяснение, но не намери. Няма значение. Това означаваше само едно — беше й простено.
Ъглите на устата й бавно се разтеглиха в усмивка. Тя се качи на леглото си и започна да скача, като караше пружините му да скърцат. Дот обикаляше около нея и лаеше лудо.
— Дааа! — изкрещя Хана с облекчение. Знаеше, че Мона ще се вразуми. Тя не би издържала да се сърди на Хана дълго време.
Тя седна на леглото и взе новото си блекбери. Нямаше много време — сигурно нямаше да успее да си върне часовете при фризьора и гримьорката, които беше отменила, когато разбра, че вече не е поканена на партито. Изведнъж се сети нещо: Лукас. „Аз също не съм поканен на партито на Мона“, беше казал той.
Хана потропа с нокти по екрана на телефона си. Естествено, че нямаше да го заведе на купона в Мона. Не и като неин кавалер. Всъщност като нищо. Лукас бе сладък, наистина, но определено не ставаше за партита.
Тя се изправи в леглото и започна да рови в червения си кожен органайзер за адреса на електронната му поща. Щеше да му изпрати кратко, подигравателно писъмце, за да разбере къде точно му е мястото до нея: никъде. Сигурно сърцето му ще бъде разбито, но моля ви се, Хана не може да угоди на всички, нали така?
26.
Петък вечерта Спенсър лежеше в пълното с гореща вода джакузи. Това бе едно от любимите й неща за вършене, особено през нощта, когато всичките звезди блестяха на нощното небе. Единствените звуци, които се чуваха тази нощ, бяха бълбукането на джакузито и мляскането на Беатрис, един от лабрадорите им, който дъвчеше кокал от сурова кожа.
Внезапно тя чу изпукването на едно клонче. След това на още едно. После… чу дишане. Спенсър се обърна точно когато сестра й, докарана в кариран бански на „Бърбери“, слезе по стълбите и също се настани в джакузито.
Известно време и двете мълчаха. Спенсър се потопи до брада под водата, а Мелиса се бе загледала в масичката с чадъра, която се намираше точно до басейна. Внезапно Мелиса се обърна към сестра си.
— Доктор Евънс малко ме разочарова.
— Защо?
Мелиса размаха ръце под водата.
— Понякога ми говори всичките тези неща, сякаш ме познава от години. И с теб ли прави така?
Спенсър сви рамене. Мелиса не я ли бе предупредила, че доктор Евънс ще прави точно така?
Мелиса притисна длан към челото си.
— Каза ми, че все избирам ненадеждни мъже. Че всъщност излизам с момчета, за които знам, че никога няма да изберат сериозните връзки и обвързването за дълго, защото се страхувам да се сближа твърде много с някого.
Мелиса взе голямата бутилка с минерална вода „Евиан“, която бе оставила до джакузито, и отпи голяма глътка. Спенсър видя над главата й силуета на голяма птица — или може би прилеп, да прелита пред луната.
— В началото много ме дразнеше, но сега… не знам. — Мелиса въздъхна. — Може би е права. Започнах да обмислям всичките си връзки. Някои от момчетата, с които съм излизала, наистина ми изглеждаха много ненадеждни още от самото начало.
Очите й пронизаха Спенсър, която се изчерви.
— Рен очевидно бе един от тях — продължи Мелиса, сякаш четеше мислите на Спенсър. Сестра й отклони поглед и се загледа във водната инсталация на другия край на басейна. — Тя ме накара да се замисля и за Иън. Мисля, че в гимназията ми изневеряваше. Спенсър се напрегна.
— Наистина ли?
— Аха. — Мелиса започна да оглежда идеално лакираните си с прасковен цвят нокти. Очите й потъмняха. — Почти съм убедена в това. И според мен дори знам коя е била.