Ариа знаеше, че идването й до тук с колело чак от къщата на Шон е голяма щуротия, както й дебненето пред собствения й дом, сякаш той бе някакъв тузарски клуб, а тя бе папарак. Но семейството й липсваше ужасно много. Семейство Ейкърд бяха пълна противоположност на Монтгомъри. Господин и госпожа Ейкърд се бяха включили в роуззудския Патрул за охрана от воайори. Бяха организирали двайсет и четири часова гореща линия за оплаквания, и след няколко дни щеше да дойде техният ред да патрулират през нощта. Всеки път, когато някой от тях я погледнеше, Ариа имаше усещането, че ей сега ще й кажат, че знаят какво е правила в кабинета на Езра. Сякаш вече самата тя имаше една голяма алена буква А на ризата си.
Ариа имаше нужда да се разсее и да се освободи от Езра. Само дето просто не можеше да спре да мисли за него. През целия път, който измина с велосипеда, се сблъскваше с неща, които й напомняха за него.
Подмина един пълничък мъж, който похапваше пилешки сандвичи от Макдоналдс, и от миризмата коленете й омекнаха. Видя някакво момиче, което имаше същите черни пластмасови очила като на Езра и потръпна. Дори котката в градината й напомни за него, без да има особена причина за това. Но какво си мислеше тя? Как може нещо да е толкова грешно… и в същото време толкова нормално?
Когато подмина каменната къщичка с водното колело, край нея профуча новинарският микробус на Канал 7. Той се скри зад хълма, вятърът разклати клоните на дърветата, а небето внезапно притъмня. Изведнъж Ариа се почувства така, сякаш я полазват сто паяци едновременно. Някой я наблюдаваше.
А?
Когато телефонът й тихичко иззвъня, тя едва не падна от колелото. Натисна спирачките, отби до тротоара и бръкна в джоба си. Беше Шон.
— Къде си? — попита той.
— Ами… Излязох да покарам колело — отговори тя, като дъвчеше маншета на износената си червена блузка с качулка.
— Няма да е зле да се прибереш по-бързо — каза Шон. — Иначе ще закъснеем за купона в Мона.
Ариа въздъхна. Тя съвсем бе забравила за партито на Мона Вандерваал.
Той също въздъхна.
— Не искаш ли да ходиш?
Ариа се загледа в красивата готическа къща, която се издигаше точно пред нея. Собствениците й бяха решили да я боядисат в пурпурно червено. Родителите на Ариа бяха единствените хора в квартала, които не подписаха петицията, в която се настояваше собствениците й да я боядисат в по-консервативен цвят, но петицията така или иначе не постигна нищо в съда.
— С Мона не сме приятелки — промърмори Ариа. — Нито пък с който и да е от останалите, които ще бъдат на този купон.
— За какво говориш? — Шон прозвуча разстроено. — Те са моите приятели, значи са и твои. Ще си прекараме страхотно. Освен това, като изключим онзи път, когато излязохме с колелата, имам чувството, че не съм те виждал кой знае колко често, независимо от това, че живееш у дома. Което е много странно, като се замислиш.
Внезапно телефонът й даде сигнал, че някой друг я търси. Тя го свали от ухото си й погледна към дисплея. Езра. Тя изненадано сложи ръка върху устата си.
— Шон, имаш ли нещо против за малко да те прехвърля на изчакване? — Тя се опита да запази гласа си непроменен.
— Защо? — попита Шон.
— Просто… изчакай. — Ариа превключи линиите. Прокашля се и приглади коса, сякаш Езра я гледа на видеоекран. — Ало? — опита се да прозвучи хладно, но същевременно съблазнително.
— Ариа? — Тя замря при звука на тихия, дрезгав глас на Езра.
— Езра! — вкара тя тон на фалшива изненада. — Здравей.
За няколко секунди настъпи мълчание. Ариа завъртя педалите няколко пъти, докато наблюдаваше как една катеричка притичва през поляната пред пурпурната къща.
— Не мога да спра да мисля за теб — каза най-накрая Езра. — Можеш ли да се срещнеш с мен?
Ариа затвори очи и ги стисна здраво. Знаеше, че не трябва да отива. Но ужасно й се искаше. Тя преглътна тежко.
— Изчакай. — После прехвърли линията на Шон.
— Ало, Шон?
— Кой беше? — попита той.
— Беше… майка ми — изтърси Ариа.
— Така ли? Това е страхотно, нали?
Ариа се ухапа силно по вътрешната страна на бузата. Тя се взря решително в украсените тикви, наредени по стълбите на пурпурната къща.
— Трябва да свърша нещо — избъбри тя. — Ще ти се обадя по-късно.
— Чакай! — извика Шон. — Ами Мона?
Но Ариа вече бе прехвърлила на Езра.