— Тук съм — каза тя, останала без дъх. Чувстваше се така, сякаш току-що бе изпълнила последната дисциплина в някакъв триатлон. — След малко съм при теб.
Когато Езра отвори вратата на апартамента си, който се намираше в една стара викторианска сграда в Стария Холис, той държеше в ръка бутилка „Гленливет“.
— Искаш ли малко скоч? — попита той.
— Да — отговори Ариа. Тя влезе в дневната на Езра и въздъхна щастливо. От последния път, когато беше тук, тя бе мислила твърде често за този апартамент. Милионите книги по рафтовете, топящата се синя свещ, чийто восък се трупаше върху полицата на камината във формата на смърфове, и огромната, безполезна вана в средата на стаята… всичко това я караше да се чувства невероятно удобно. Сякаш току-що се бе прибрала у дома.
Настаниха се на пружинения диван с цвят на горчица.
— Благодаря ти, че дойде — каза меко Езра. Беше облякъл бледосиня тениска, леко скъсана на рамото. На Ариа й се прииска да пъхне пръста си през дупката.
— Пак заповядай — каза тя, като събу карираните си обувчици. — За какво ще пием?
Езра се замисли за миг, един кичур тъмна коса падна над очите му.
— За идването от разбити семейства — каза най-накрая той и чукна чашата й със своята.
— Наздраве. — Ариа отпи от уискито. Вкусът му бе като на препарат за миене на съдове и миришеше на керосин, но това изобщо не я интересуваше. Тя пресуши чашата си, усещайки как течността прогаря хранопровода й.
— Още едно? — попита той, като донесе бутилката „Гленливет“.
— Разбира се — отговори тя. Езра стана да донесе още лед, а тя се загледа в телевизора. Звукът му беше спрян. Вървеше някаква реклама на Айпод и беше много забавно да гледа без звук как някой танцува толкова ентусиазирано.
Езра се върна и наля на Ариа още едно питие. С всяка глътка твърдостта на Ариа се стопяваше. Поговориха за родителите на Езра — сега майка му живееше в Ню Йорк, а баща му в Уейн, едно градче наблизо. Ариа отново започна да разказва за своето семейство.
— Знаеш ли кой е любимият ми спомен за тях? — попита тя, като се надяваш, че не заваля думите. Горчивото уиски вече оказваше влияние върху двигателните й умения. — Рожденият ми ден в Икеа.
Езра вдигна вежди.
— Шегуваш се. Икеа е същински кошмар.
— Звучи странно, нали? Но родителите ми познаваха някакъв човек, който бе управител на един от магазините им наблизо, така че го наехме след работно време. Беше толкова забавно — Байрън и Ила отидоха там по-рано и устроиха голямо парти из всичките спални и кухни на Икеа. Всички си бяхме измислили шведски имена за партито — Байрън беше Екторп, мисля, а Ила бе Клиппан. Изглеждаха толкова… заедно.
Очите на Ариа се напълниха със сълзи. Рожденият й ден беше през април. Ариа бе хванала Байрън с Мередит през май, а Али бе изчезнала през юни. Изглежда този купон бе в последната спокойна нощ в живота й. Всички бяха толкова щастливи, дори Али — особено Али. В един момент, докато бяха в банята на Икеа, Али бе стиснала Ариа за ръката и беше прошепнала:
— Толкова съм щастлива, Ариа! Толкова съм щастлива!
— Защо? — бе попитала Ариа.
— Скоро ще разбереш. Това е изненада — беше отговорила Али, ухилена до уши.
Но така и не получи възможността да й каже.
Ариа прокара пръст по ръба на чашата с уиски. По телевизията започнаха новините. Отново говореха за Али. Разследване на убийство, гласеше надписът в долната част на екрана. В горния ляв ъгъл стоеше снимка на Али от седми клас: с блестяща усмивка, блестящи диамантени обеци на ушите, блестяща къдрава руса коса, с перфектно изпънато униформено сако. Стори й се толкова странно, че Али ще си остане седмокласничка завинаги.
— И така — каза Езра. — Говори ли вече с баща си?
Ариа извърна глава от телевизора.
— Всъщност не. Той искаше да говори с мен, въпреки че най-вероятно вече е изгубил всякакво желание. Не и след онова с алената буква.
Езра се намръщи.
— Онова с алената буква?
Ариа хвана един конец, който висеше от любимите й френски дънки. Това не беше нещо, което да може да обясни на човек с диплома по английска литература. Но Езра се беше навел напред, красивите му устни бяха леко отворени в очакване. Така че тя отпи още една гледка от уискито и му разказа всичко за Мередит, Холис и голямото червено А.
За неин ужас Езра избухна в смях.
— Шегуваш се. Наистина ли го направи?