— Да — изрече рязко Ариа. — Не трябваше да ти го разказвам.
— Не, не, страхотно е. Ужасно ми хареса! — Езра бурно сграбчи ръцете на Ариа. Дланите му бяха топли и големи, и леко изпотени. Той улови погледа й… и я целуна. Първо леко, след което Ариа се наведе напред и го целуна по-бурно. Те се спряха за миг и Ариа се облегна назад.
— Добре ли си? — меко попита Езра.
Ариа нямаше представа дали е добре. Никога не се беше чувствала така. Не знаеше точно какво да прави с устата си.
— Аз не.
— Знам, че не трябва да правим това — прекъсна я Езра. — Ти си моя ученичка. Аз съм твоят учител. Но. — Той въздъхна и отметна косата си назад. — Но… ми се ще… това да се получи някак си.
О, колко силно бе желала Езра да изрече тези думи няколко седмици по-рано. Ариа се чувстваше чудесно с него — по-жива, повече себе си. Но след това пред очите й се появи лицето на Шон. Тя си спомни как се беше навел да я целуне онзи ден в гробището, когато видя зайчето. След това се сети за съобщението на А: Внимавай, внимавай. Аз винаги те наблюдавам.
Тя отново се обърна към телевизора. Излъчваха познатия клип за стотен път. Ариа можеше да прочете по устните на Спенсър: „Искате ли да прочетем съобщенията й?“ Момичетата се струпаха около телефона. Али се появи в кадър. За миг остана втренчена в камерата с големите си сини очи. На Ариа й се стори сякаш Али гледа от екрана към дневната на Езра… право в нея.
Езра обърна глава към телевизора и видя какво дават.
— По дяволите — каза той. — Извинявай.
Започна да рови из купчините списания и менюта с тайландска храна за вкъщи, струпани на масата, докато най-после намери дистанционното. Превключи на следващия канал, който се оказа телевизионен магазин. Джоун Ривърс продаваше грамадна брошка с формата на дракон в полет.
Езра посочи към екрана.
— Ако ти харесва, ще ти я купя.
Ариа се захили.
— Не, благодаря. — После хвана ръцете на Езра и си пое дълбоко дъх. — Та какво значи казваше… за това — да се получи. Аз… Мисля, че и аз искам между нас да се получи.
Лицето му светна и Ариа видя отражението си в очилата му. Гигантският часовник до масата в трапезарията удари кръгъл час.
— Н-наистина ли? — заекна той.
— Да. Но… искам да го направя както трябва. — Тя тежко преглътна. — Имам си приятел. Така че… Трябва да се погрижа за това, нали разбираш?
— Естествено — каза Езра. — Разбирам.
Те седяха и се гледаха. Ариа можеше хиляди пъти да се протегне, да свали очилата му и да го целуне.
— Мисля, че е време да си тръгвам — каза най-накрая тя.
— Добре — отговори Езра, без да сваля очи от нея. Но когато тя стана от дивана и се опита да си обуе обувките, той я хвана за тениската. Въпреки че искаше да си тръгне, тя просто… не можеше.
— Ела при мен — прошепна Езра и Ариа политна към него. Езра протегна ръце и я хвана.
28.
Събота вечер, малко преди осем часа, Спенсър лежеше по гръб на леглото си и гледаше как вентилатора на тавана, който имаше формата на палмови листа, бавно се върти. Той струваше повече от една прилична кола, но Спенсър бе умолявала майка си да й го купи, защото той беше съвсем същият като онзи в бунгалото й в Ямайка, където бяха отишли на почивка. Но сега той твърде много й напомняше за… Спенсър на тринайсет.
Тя стана от леглото и пъхна крака в черните си обувки Шанел без пети. Знаеше, че трябва да се вземе в ръце и да покаже малко ентусиазъм за партито на Мона. И миналата година трябваше да го направи, но все пак тогава животът й беше съвсем различен. Цял ден й се бяха привиждали странни неща — караницата с Али пред хамбара, мърдането на устните й, без Спенсър да може да чуе каквото й да било, щракването. Сякаш споменът, който бе потискан през всичките тези години, най-после искаше да излезе наяве.
Тя си сложи още червило, изпъна роклята си с кимоно-ръкав и тръгна да слиза по стълбите. Когато стигна до кухнята, тя с изненада видя, че майка й, баща й и Мелиса седят около масата, пред празна дъска за „Скрабъл“8 Двете кучета се бяха сгушили в краката им. Баща й не бе облечен със стандартната си униформа, нито носеше сако или колоездачния си екип, а беше с тениска и дънки. Майка й носеше панталоните си за йога. Стаята миришеше на прегоряло мляко и кафе еспресо.
— Здрасти. — Спенсър не можа да се сети кога за последно бе видяла родителите си вкъщи в събота вечер. Те обичаха да се показват — дали на откриването на някой нов ресторант или на опера, или на някое от партитата, които партньорите на баща й във фирмата редовно организираха.