Выбрать главу

Бека захапа вълнената си ръкавица.

— Вече не.

— Кой е Джереми? — попита Емили, като заобиколи едно русо момиче в скаутска униформа.

— Едно момче, с което се запознах в „Дървесната корона“ — отговори Бека. Тя погледна Уенди с неудобство. — Излизахме заедно около два месеца. Нещо не се получи.

Уенди сви рамене и прибра един кичур коса зад ухото си.

— Да, и аз излизах с едно момиче от класа по история, но и ние не стигнахме до никъде. Следващата седмица имам среща с непознат, но не съм сигурна дали искам да отида. Очевидно тя си пада по хип-хопа — Уенди сбърчи нос.

Емили внезапно осъзна, че Уенди каза тя. Преди да успее да попита нещо, Бека се прокашля. Лицето й имаше напрегнато изражение.

— Аз също може да пробвам среща с непознат — каза тя по-силно от обичайното. — С едно друго момче от „Дървесна корона“.

— Ами желая ти успех — тросна се Уенди и се засили напред. Само че не сваляше очи от Бека, и Бека не сваляше очи от нея. Бека се плъзна след нея, хванала ръце зад гърба си.

Светлината на лампите намаля. Едно диско кълбо се спусна от тавана и множество цветни светлинки хукнаха по пързалката. Всички, освен няколко двойки, тръгнаха да излизат.

— Танц на двойките — се чу глас като на Айзък Хейс от тонколоните. — Хванете човека, когото обичате.

Трите момичета се стовариха на близката пейка, докато от тонколоните се лееше „Unchained Melody“ на Райтъс Брадърс. Веднъж Али каза, че й е омръзнало да седи, докато двойките се пързалят.

— Защо просто не се пързаляме заедно, Ем? — предложи тя, като й подаде ръка. Емили никога нямаше да забрави какво бе усещането да прегърне Али. Да усети сладкия ябълков аромат на шията й. Да стисне ръцете и, когато Али изгуби равновесие, случайно да докосва голата й кожа.

Емили се зачуди дали следващата седмица ще възприема тази случка по различен начин. Дали в „Дървесна корона“ ще изтрият тези чувства от съзнанието й така, както машината за почистване лъсва идеално леда и премахва всички белези от кънките?

— Ей сега се връщам — промърмори Емили, като тръгна тромаво към тоалетната, все още с кънките на краката си. Щом влезе вътре, тя подложи ръце под струята гореща вода и се погледна си в запотеното огледало. „Записването в програмата «Дървесна корона» беше правилното решение“, каза тя на отражението си. То беше единственото решение. След това тя сигурно щеше да започне да излиза с момчета, точно като Бека. Нали?

Когато се върна на пързалката, тя видя, че Бека и Уенди вече не седят на пейката. Емили реши, че са отишли да си вземат нещо за хапване, седна на пейката и се загледа в слабо осветената пързалка. Видя двойките, хванати за ръце. Други се опитаха да се целунат, докато се пързаляха. Една от двойките дори не беше стигнала до леда — просто стояха и се целуваха до единия вход. Момичето бе заровило ръце в тъмната къдрава коса на момчето.

Бавната песен изведнъж спря и ярката светлина отново заля площадката. Емили разшири очи, като видя по-ясно двойката до входа. Косата на момичето беше вързана с познатия дантелен ластик за коса. И двамата бяха обути с бели кънки. Момчето имаше пъстроцветни връзки. И беше облечен… с розова рокля.

Бека и Уенди видяха Емили едновременно. Устата на Бека оформи едно „О“, а Уенди извърна поглед. Емили усети, че трепери цялата.

Бека се приближи и застана до нея. От устата й излизаше пара.

— Изглежда трябва да обясня, а?

Ледът миришеше на студено, като сняг. На съседната пейка някой бе забравил една детска червена ръкавичка. Едно хлапе се стрелна по леда и извика:

— Аз съм самолет!

Емили гледаше Бека и усещаше някакво стягане в гърдите.

— Помислих, че програмата е имала резултат — тихо каза Емили.

Бека прокара ръце по дългата си коса.

— И аз така си мислех. Но след като видях Уенди. Сигурно вече си наясно. — Тя пъхна ръце в ръкавите на пуловера си. — Може би човек не може да се промени.

Емили усети как в стомаха й се заражда едно топло усещане. Мисълта, че „Дървесната корона“ ще може да промени нещо толкова фундаментално в живота й, я плашеше. Това изглеждаше толкова много против принципите на… човешкото съществуване, може би. Но не можеше. Мая и Бека бяха прави — не можеш да промениш същността си.

Мая. Емили сложи ръка на устата си. Трябваше веднага да говори с Мая.

— Ъъъ, Бека? — рече тихо тя. — Ще ми направиш ли една услуга?