— Така ми се иска да можехме да се махнем оттук и да заживеем някъде другаде.
— Познавам много добре Исландия — предложи Ариа. — А какво ще кажеш за Коста Рика? Можем да си вземем една маймунка. Или пък на Капри. Можем да се разхождаме из Блу Грото.
— Винаги съм искал да отида на Капри — тихо каза Езра. — Можем да живеем на брега и да пишем поеми.
— Само ако маймунката ни може да пише поеми с нас — започна да се пазари Ариа.
— Разбира се — каза Езра, като я целуна по носа. — Можем да имаме колкото маймунки пожелаеш. — Лицето му придоби отнесено изражение, сякаш наистина обмисляше предложението. Ариа усети как сърцето й се разтапя. Никога не се беше чувствала толкова щастлива. Чувстваше се на мястото си. Щеше да се получи. За останалите неща в живота си — Шон, А., родителите й — щеше да мисли утре.
Ариа се притисна към Езра. Отново задряма, като си мислеше за танцуващи маймунки и пясъчни плажове. Изведнъж някой почука на входната врата. Преди Ариа и Езра да реагират, вратата се отвори и двама полицаи връхлетяха вътре. Ариа изпищя. Езра стана и придърпа долнището на пижамата си, на което бяха нарисувани яйца на очи, кренвирши и кексчета. На пояса беше изписано „Вкусна закуска!“. Ариа се скри под завивките — тя бе облечена с една от разпуснатите тениски на Езра, която едва покриваше хълбоците й.
Ченгетата влязоха в дневната на Езра и след това в спалнята. Осветиха с фенерчетата си първо Езра, след това и Ариа. Тя се уви в чаршафите и погледна към пода в търсене на дрехите и бельото си. Те липсваха.
— Вие ли сте Езра Фиц? — попита едното ченге, едър мъж с ръце като на Помпай моряка и мазна черна коса.
— Ъ… да — заекна Езра.
— И преподавате в училището „Роузууд дей“? — попита Попай. — Това ли е момичето? Вашата ученичка!
— Какво, по дяволите, става тук? — извика Езра.
— Вие сте арестуван. — Попай свали чифт белезници от колана си. Другото ченге, което беше по-ниско и по-дебело, с блестяща кожа, чийто цвят Ариа можа да определи единствено като цвят на шунка, издърпа Езра от леглото. Той повлече след себе си овехтелите, посивели чаршафи, като разкри голите крака на Ариа. Тя изпищя и се свлече от другата страна на леглото, за да се скрие. Откри долнището на една карирана пижама, свито на топка под радиатора. Напъха краката си в него колкото се може по-бързо.
— Имате право да запазите мълчание — каза Шунката. — Всичко, което кажете, ще бъде използвано срещу вас в съда.
— Чакайте! — изкрещя Езра.
Но ченгетата не го слушаха. Шунката го завъртя с гърба напред и закопча китките му с белезниците. Погледна с отвращение към леглото. Дънките и тениската на Езра се търкаляха на топка до краката му. Ариа внезапно забеляза, че дантеленият черен сутиен, който бе направен по поръчка в Белгия, се бе усукал около една от тръбите. Тя бързо го дръпна към себе си.
Полицаите изтикаха Езра към дневната и след това го изведоха от апартамента през входната врата, която висеше на едната си панта. Ариа хукна след тях, без да си прави труда да облича карираната си блуза, която лежеше на купчина пред телевизора.
— Не можете да постъпвате така! — извика тя.
— С теб ще се разправяме по-късно, момиченце — измуча Попай.
Тя се спря колебливо в мрачния, слабо осветен коридор. Ченгетата държаха Езра така, сякаш той бе психически болен пациент. Шунката непрекъснато го настъпваше по босите крака. Това накара Ариа да заобича Езра още повече.
Докато те го отвеждаха през входната врата на блока, Ариа усети, че освен нея в коридора има още някой. Устата й увисна от изненада.
— Шон — избъбри тя. — Какво… какво правиш тук?
Шон стоеше облегнат на пощенските кутии и гледаше Ариа с отвращение и разочарование.
— Ти какво правиш тук? — попита я той, като гледаше обвинително към голямата пижама на Езра, която заплашваше да се свлече в краката й. Тя бързо я придърпа нагоре.
— Всичко ще ти обясня — избъбри тя.
— Така ли? — сопна й се Шон и сложи ръце на хълбоците си. Тази вечер той изглеждаше много сериозен и зъл. Не нежният Шон, когото познаваше. — От кога си с него?
Ариа заби поглед в касовата бележка от близкия супермаркет, която се въргаляше на пода.
— Събрах ти багажа — продължи Шон, без дори да изчака отговора й. — Оставил съм го до портата на двора. Няма начин повече да стъпиш в моя дом.