— Моля те, нека си вървим.
Емили не знаеше какво друго да направи, освен да се изправи. Тя последва майка си по тъмната пуста пътечка до паркинга, където Емили видя тяхното волво. Охраната на паркинга погледна майка й в очите и изсумтя осъдително към Емили, докато госпожа Фийлдс му обясняваше защо е паркирала там и е извлякла Емили от купона.
Емили се тръшна на предната седалка. Очите й се спряха на ламинираното колело „Избери си хороскоп“, което беше пъхнато в джобчето на вратата. Колелото изкарваше хороскопите на всички зодии за цялата година, така че Емили го измъкна, завъртя го на телец, нейната зодия, и погледна към октомврийското предсказание. Любовните ви отношения ще станат по-пълноценни и задоволителни. В миналото връзката ви може да е ви е причинявала трудности, но от сега нататък всичко ще бъде наред.
Ха, помисли си Емили. Тя изхвърли колелото с хороскопите през прозореца. Вече не вярваше в тях. Нито на картите таро. Нито на каквито и да било знаци или предзнаменования, или на всичко останало, според което за всяко нещо си има причина. Каква бе причината всичко това да се случва?
Прониза я хлад. Преди петнайсет минути ми се обадиха по телефона, че си с нея.
Тя бръкна в чантата си с разтуптяно сърце. В телефона й имаше едно ново съобщение. Беше пристигнало преди близо два часа.
Ем, виждам те! Ако не се спреш, ще се обадя на ти-знаеш-кого.
Емили закри очите си с ръце. Защо А. просто не я беше убил?
33.
Първо Лукас извади от колата си едно горнище на анцуг с емблемата на „Роузууд дей“ и го подаде на Хана.
— Един скаут трябва да е подготвен за всичко — обяви той.
После отведе Хана в читалнята на колежа Холис, за да се преоблече. Колежът се намираше на няколко пресечки от планетариума. Читалнята напълно отговаряше на името си — огромна стая в една къща от деветнайсети век, посветена изцяло на отдиха и четенето. В нея миришеше на дим от лула и кожени подвързии, и беше пълна с най-различни книги, карти, глобуси, енциклопедии, списания, вестници, дъски за игра на шах, кожени дивани и удобни канапета за двама. Технически тя можеше да се ползва само от студентите и преподавателското тяло, но беше страшно лесно да се намърдаш вътре през страничната врата.
Хана отиде в мъничката тоалетна, свали скъсаната си рокля и я метна в металното кошче за отпадъци, като я натъпка здраво с ръце, за да се събере. После се измъкна оттам, строполи се на дивана до Лукас и просто… загуби контрол над себе си. Цялата мъка, която бе натрупвала през последните няколко седмици — може би дори няколко години — изригна в неконтролируеми ридания.
— Никой вече не ме харесва — каза тя през сълзи, между хълцанията. — И изгубих Мона завинаги.
Лукас я погали по косата.
— Всичко е наред. Тя и без това не те заслужава.
Хана плака докато очите й не отекоха и гърлото не я заболя. Най-накрая положи глава на гърдите на Лукас, които се оказаха доста по-мускулести, отколкото бе очаквала. Поседяха известно време така, без да продумат ни дума. Лукас я галеше по косата.
— Как така се озова на партито? — попита тя след известно време. — Мислех, че не си поканен.
— Бях поканен — наведе очи Лукас. — Но… Нямах намерение да ходя. Не исках да се чувстваш зле и предпочитах да прекарам вечерта с теб.
Хана усети леко замайване.
— Съжалявам — каза тихо тя, — за това, че в последния момент зарязах нашата игра на покер заради тъпия купон на Мона.
— Няма нищо — отговори Лукас. — Вече няма значение.
Хана го погледна. Той имаше толкова нежни сини очи и толкова очарователни розовеещи бузи. За нея имаше значение, и то много. Тя бе толкова обсебена от стремежа винаги да върши безупречно нещата — да носи най-безупречните одежди, да избира най-безупречните музикални тонове за телефона си, да поддържа тялото си в безупречна форма, да има безупречните най-добри приятелки и най-безупречното гадже — но за какво й бе цялото това съвършенство? Може би и Лукас бе безупречен по един по-различен начин. Той се грижеше за нея.
Хана не знаеше какво точно се случи, но двамата се озоваха на един от кожените дивани, а тя се беше настанила в скута му. Странно, но тя изобщо не се притесни дали му тежи. Миналото лято, докато се подготвяше за пътуването до Кейп Код със семейството на Шон, Хана не беше яла нищо, освен грейпфрут и червени чушки, а после, когато облече банския си костюм, тя не позволи на Шон да я докосне, защото се страхуваше, че той ще си помисли, че е разплута като желе. При Лукас това изобщо не я притесняваше.