Ариа настръхна. Мередит.
— Идвам след секунда — извика Байрън.
Ариа се ядоса. Секунда? Само толкова ли възнамеряваше да й отдели? Гласът на Байрън отново се чу.
— Ариа? И така… Какво има?
— Няма значение — ледено процеди Ариа. — Връщай се в леглото да спиш или каквото там правехте.
— Ариа… — започна Байрън.
— Наистина, върви — твърдо каза тя. — Забрави, че съм се обаждала.
Тя прекъсна разговора и облегна глава на масата. Опита се да диша с пълни гърди, да мисли за успокояващи неща, като океана например, или карането на колело, или бродирането на шал.
Няколко минути по-късно тя се огледа и осъзна, че е единственият човек в закусвалнята. Прокъсаните и овехтели бар столове бяха незаети, всичките сепарета бяха почистени и празни. Две кани с кафе седяха на печката зад щанда, а на дисплея на касовия апарат все още грееше едно „ДОБРЕ ДОШЛИ“, но сервитьорката и готвачите бяха изчезнали. Всичко наподобяваше някой от онези филми на ужасите, където главният герой изведнъж вдига глава и открива, че всички са мъртви.
Убиецът на Али е по-близо, отколкото предполагаш.
Защо А. просто не й каже кой е убиецът? Омръзна й да си играе на Скуби Ду. Ариа отново се сети за съня си, за това как бледата, призрачна Али се бе появила пред камерата. „Просто гледай У“, бе изкрещяла тя. „То е точно пред очите ти!“ Но какво бе точно пред нея? Какво пропускаше Ариа?
Сервитьорката с бенката се появи отнякъде и погледна Ариа.
— Искаш ли парче пай? Ябълковият става за ядене. Аз черпя.
— Н-няма нужда — заекна Ариа.
Сервитьорката се облегна на един от розовите столове край бара. Тя имаше къдрава черна коса, която винаги изглеждаше мокра.
— Разбра ли за воайора?
— Аха — каза Ариа.
— Знаеш ли какво подочух? — продължи сервитьорката. — Че било някакво богаташко синче. — Когато Ариа не отговори нищо, тя започна да бърше и без това чистата маса. Ариа примигна няколко пъти. Просто гледай, беше казала Али. Тя бръкна в раницата си и извади лаптопа. Мина известно време, докато се стартира, а след това мина още повече, преди Ариа да намери папката, в която държеше старите си клипове. Не ги беше разглеждала от много време. Когато най-после я откри, тя осъзна, че не ги е озаглавила много точно. Просто им беше слагала заглавия от рода на „Ние, петте #1“ или „Али и аз #6“, а датите им показваха кога за последно са били гледани, а не кога са били заснети. Тя нямаше представа как да открие клипа, който се бе появил по телевизията… освен ако не ги прегледа всичките.
Тя кликна наслуки върху някакъв файл, озаглавен „Мяу!“. Ариа, Али и останалите бяха в спалнята на Али. Опитваха се да облекат котката на Али, Шарлът, в ръчно изплетен пуловер, и се скъсваха от смях, докато се опитваха да напъхат лапичките й в дупките за ръцете.
Тя прегледа друг клип, озаглавен „Бой #5“, но не се оказа онова, което мислеше, че е — тя, Али и останалите правеха шоколадови бисквити и започнаха бой със сладкиши в кухнята на Хана. В друг клип играеха на джаги в мазето на Спенсър.
Когато Ариа кликна върху едно клипче, озаглавено просто „ДК“, тя забеляза нещо.
По прическата на Алисън и лекото облекло на всички тя разбра, че филмчето е било заснето някъде около месец преди изчезването на Али. Ариа увеличи кадъра, в който Хана изяде за нула време една гигантска мелба „Дайъри куин“. На заден план тя чу Али да издава звуци от повръщане. Хана се спря и лицето й изгуби цвета си. Али се изхили някъде отстрани. Изглежда никой не им обърна внимание.
Ариа бе обзета от странно усещане. Тя беше чувала слухове, че Хана има булимия. Това бе нещо, което би било известно на А. — и Али.
Тя пусна друго клипче. Прехвърляха каналите на телевизора в къщата на Емили. Али спря на новинарския канал, където течеше репортаж за гей парада, който се бе провел по-рано същия ден във Филаделфия. Тя се обърна към Емили и се ухили.
— Изглежда забавно, нали, Ем?
Емили веднага се изчерви и вдигна качулката на блузата си. Никой от останалите не им обърна внимание.
Следващото клипче. Това бе дълго само шестнайсет секунди. Петте момичета се бяха излегнали край басейна на Спенсър. Всички си бяха сложили грамадни слънчеви очила на „Гучи“ — или, в случая на Ариа и Емили, имитации. Али седна, леко дръпна очилата си надолу и погледна над тях.
— Хей, Ариа — каза рязко тя. — Какво би направил баща ти, ако, да речем, в класа му се появи някоя секси студентка?