Клипът свърши. Ариа си спомни този ден — малко след като двете с Али бяха открили Байрън и Мередит да се целуват в колата му. Али бе започнала да прави подмятания, че възнамерява да разкаже за това на останалите.
Тя наистина знаеше тайните на всички и ги държеше като дамоклев меч над главите им. Всичко бе пред очите им, а те просто не го осъзнаваха. Али знаеше всичко. За всички. А сега А. също го знаеше.
Само че… каква беше тайната на Спенсър?
Ариа кликна върху следващия клип. Най-накрая видя познатата сцена. Ето я Спенсър, която седеше на дивана с онази корона на главата.
— Искате ли да прочетем съобщенията й? — Тя посочи към телефона на Али, който лежеше между възглавничките на дивана.
Спенсър отвори телефона й.
— Заключен е.
— Знаеш ли й паролата? — чу Ариа собствения си глас.
— Опитай с рождения й ден — прошепна Хана.
— Да не сте ми ровили из телефона? — извика Али.
Телефонът падна на земята. Точно тогава пред камерата минаха сестрата на Спенсър, Мелиса, и приятеля й Иън. И двамата се усмихнаха в обектива.
— Здравейте, момичета — каза Мелиса. — Какво правите?
Спенсър примигна. Али изглеждаше отегчена. Камерата се съсредоточи върху нейното лице и после се отмести върху затворения телефон.
— О, това е същият клип, който гледах по новините — каза някой зад гърба на Ариа. Сервитьорката се беше облегнала на щанда и си лакираше ноктите.
Ариа натисна паузата и се обърна.
— Моля?
Сервитьорката се изчерви.
— О не. Не исках да надничам в компютъра ти. И все пак, горкото момче.
Ариа я погледна. За пръв път забеляза, че на картончето с името на сервитьорката пишеше АЛИСЪН. Абсолютно същото.
— Какво горко момче? — попита тя.
Алисън посочи към екрана.
— Никой не говори за приятеля й. Сигурно сърцето му е било разбито.
Ариа погледна слисана към екрана. Сервитьорката сочеше към замръзналия образ на Иън.
— Това не е нейният приятел. Той е с момичето, което е в кухнята. Тя не се вижда.
— Така ли? — Алисън сви рамене и започна отново да бърше щанда. — Начинът, по който седяха… Просто така ми се стори.
Ариа не знаеше какво да каже. Тя върна клипа назад, към началото, съвсем объркана. Тя и приятелките й се опитаха да включат телефона на Али, тя се върна, Мелиса и Иън се усмихнаха, камерата показа кадъра със затворения телефон, край.
Тя пусна още веднъж клипа от начало, този път на по-бавна скорост. Спенсър бавно нагласи короната си. Телефонът на Али мина пред обектива. Али се върна, лицата на всички бяха бездушни и изкривени. Вместо бързо да мине пред камерата, Мелиса едва се провлачи. Внезапно Ариа забеляза нещо в ъгъла на екрана: пръстите на една малка, тънка ръка. Ръката на Али. След това се появи още една ръка. Тя бе по-голяма и мускулеста. Ариа забави още скоростта.
Изведнъж голямата и малката ръка се сблъскаха. Пръстите им се сплетоха.
Ариа ахна.
Обективът се извъртя. Тя показа Иън, който гледаше към нещо зад камерата. Вдясно беше Спенсър, която го гледаше с копнеж, без да осъзнава, че двамата с Али се бяха докоснали. Всичко стана за части от секундата. Но сега, след като го беше видяла, то направо й вадеше очите.
Някой иска нещо на Али. Убиецът й е по-близо, отколкото предполагаш.
Ариа усети, че й се повдига. Всички знаеха, че Спенсър харесва Иън. Тя непрекъснато говореше за него: за това, че сестра й не го заслужава, колко бил забавен, колко бил сладък, когато идвал да вечеря у тях. Всички те се бяха чудили каква е голямата тайна на Али — може би беше това. Али сигурно беше казала на Спенсър. И Спенсър не е могла да го понесе.
Ариа добави още фрагменти към картината. Али бе избягала от хамбара на Спенсър… и се озова не чак толкова далеч, в една дупката в собствения й заден двор. Спенсър знаеше, че на следващия ден работниците ще идват да запълнят дупката с цимент. В съобщението на А. пишеше:
Всички вие познавахте добре задния й двор. Но за една от вас беше толкова лесно.
Няколко секунди Ариа остана на мястото си, без да помръдне, след това взе телефона си и набра номера на Емили.
— Ало? — Гласът на Емили прозвуча така, сякаш беше плакала.
— Събудих ли те? — попита Ариа.
— Още не съм си лягала.
Ариа се намръщи.
— Добре ли си?
— Не — Гласът на Емили изведнъж секна. Ариа чу едно подсмърчане. — Родителите ми ме пращат надалеч. Напускам Роузууд на сутринта. Заради А.