Но всичко това е нищо, ако се сравни с ролята на газените тенекета по нашите избори. Ето где се е проявила гениалната изобретателност на българина. Пази Боже! Вземеш, че се помамиш и мислиш, че си добил доверието на населението в някоя околия. Дадеш си кандидатурата, българинът мълчи; черпиш ги — българинът пие, тупа те по гърба, смига отзаде ти и мълчи, па си туря своя бюлетинка в урната. Прекратят избора, преброят бюлетините и чак тогава виждаш, че си останал на пясъка. Че остави това, само туй да е — нищо, ами като ги задумкат десетина газени тенекета, че като почнат да ги търкалят по калдъръмите — да хвръкнеш — няма крила, да се провалиш вдън земя — няма пропаст, да бягаш — гръм от тенекета цепи орталъка. Ами току да ти не дава Господ. И съм си мислил някой път: българина го ядат разни ябанджийски псета, защото той не се ползува спрямо тях със своето гениално изобретение, с вездесъщото газено тенеке. Вържи го на ябанджията, па да издюдюка цяла България с един глас, та като прескочи границата, тенекето тъй да се тресне о пограничния камък, щото цял Балкан да загърми.
София, 22 октомврий 1895 г.
Щастливец
P.S. Добре кайш, за чудене е, че газените тенекета не са употребени досега в Народното събрание за възражавание на опозицията. Не е голяма работа: десет бабаити и десет газени тенекета са в състояние не да заглушат, ами и да оглушат противниците.