— Но ако и двамата сме там, Тъкър ще трябва да положи двойно повече усилия — отбеляза Роби.
— И въпреки това ще ни закове.
— Трябва ти малко повече оптимизъм.
— А на теб малко повече разум!
— Аз отивам, Джесика.
— Ами Джули? Нима ще я зарежеш ей така?
— Не. Ще направя всичко възможно да издържа, за да я видя отново. Имам работа, която върша добре и ще продължавам да я върша. А междувременно ще живея толкова нормално, колкото ми позволяват обстоятелствата.
— Това е невъзможно и ти прекрасно го знаеш!
— Май наистина трябва да поработиш за по-позитивно отношение към нещата — поклати глава Роби. — Сигурен съм само в едно — утре сутринта пътувам. Ще те помоля да ме върнеш при колата, защото трябва да си събера багажа, а и да подремна.
Тя го върна обратно. Наруши мълчанието си едва когато той понечи да слезе.
— Ти си най-вбесяващият човек, когото познавам!
— Бъди по-оригинална, това съм го чувал вече.
Тя изсумтя, а после въпреки раздразнението си леко се усмихна.
— Защо всъщност го правиш?
— Помниш онзи дъжд, Джесика. Онова, което ти казах тогава, важи с пълна сила и в момента.
— Че винаги ще ми пазиш гърба?
— Да, но очаквам същото и от теб. Мисля, че това е единственият начин да оцелеем.
В следващия миг вече го нямаше.
7
Еван Тъкър я гледаше строго. Намираха се в едно от съоръженията, известно като ИПСИ, или Изолирано помещение за секретна информация. Технически погледнато, Лангли представляваше едно огромно ИПСИ, но параноята на Тъкър не познаваше граници и той настоя да бъдат максимално далече от любопитни очи и уши.
През последните месеци директорът беше наедрял в кръста, а косата му беше побеляла още повече. Беше видимо остарял след срещата с президента в Ситуационната зала.
Аманда Маркс спокойно издържа на погледа му.
— Започваме, нали? — попита Тъкър. — Вече информирах президента за нашите планове.
— Бих отговорила положително, тъй като и двамата приеха — отвърна тя.
— Сякаш са имали друг избор.
— Имаха, но не беше голям.
— Надявам се, че ги държиш под око, Маркс. Тези двамата са адски хлъзгави, повярвай ми. Знам го от личен опит.
— Сигурно е така, сър. В интерес на истината трябва да добавя, че тази вечер ги изпуснахме за кратко. По всичко личеше, че са искали да изяснят някои неща помежду си.
— Изпуснали сте ги?! — възкликна Тъкър и се надигна от стола си.
— Временно, господин директор. Възстановихме наблюдението веднага след като се разделиха. Роби се прибра в апартамента си, а Рийл нае стая в хотел.
— Това да не се повтаря! Имаш картбланш да използваш всички активи на организацията, Маркс! Прави каквото намериш за добре, но не ги изпускай повече!
— Слушам. Ще разрешите ли един въпрос, господин директор?
— Давай.
— Какъв резултат очаквате от всичко това?
— Те отиват в Бърнър Бокс.
Маркс кимна, кръстоса крака и отпусна ръце в скута си.
— Това го разбирам. Но какъв трябва да бъде финалът?
— Подлагаш ги на рутинните изпитания и внимателно следиш резултатите. Искам да разбера в каква кондиция са. Нямам предвид единствено точната стрелба и уменията в ръкопашен бой. След последната им мисия не се съмнявам, че притежават достатъчно квалификация в тези области. Което обаче не означава, че личната преценка трябва да се отрази на отношението ти към тях, Аманда.
— Бъдете спокоен, това няма как да се случи. Две години съм била инструктор в Бърнър Бокс. Не надценявам никого, включително и себе си.
— Най-много ме тревожи какво се случва тук — въздъхна Тъкър и почука слепоочието си. — Нали знаеш какво направи Рийл?
— Запозната съм с обвиненията срещу нея.
— Те не са обвинения, а факти! — гневно отвърна Тъкър. — Самата тя ги потвърди.
— Да, сър — побърза да кимне Маркс.
— А вместо да изпълни изричните заповеди, Роби сключи съюз с нея! При други обстоятелства и двамата щяха да бъдат в затвора. А Рийл би трябвало да бъде екзекутирана за държавна измяна, по дяволите!
— Разбирам, сър. Но не бяха ли предатели и хората, които е убила?
— Нищо не е доказано. Това вече са обвинения, които обаче идват от много съмнителен източник.
— Моля за извинение, сър. Но аз разговарях с Потър, който…
— Потър е новак, който не знае дори къде се намират тоалетните в Белия дом! — гневно я прекъсна Тъкър. — Той е съветник по националната сигурност, Маркс. Работи за президента, а ти работиш за мен!