Сам и един от колегите му застанаха от двете страни на президентското семейство и ги поведоха към площада. Преди това агентът се обърна и вдигна ръка към Роби и Рийл. Те кимнаха и заеха позиция непосредствено зад охраняваните лица.
Клеър носеше дълга и пухкава руса перука, пристегната с цветна лента, и тесни джинси. Обърна се към Роби, който беше отказал да се маскира.
— Ще познаеш ли коя съм?
Той само поклати глава, но Рийл, която също беше отказала да се маскира като злата орисница, прояви видим интерес.
— Стиви Никс — тържествено обяви момичето. — Солистка на някаква банда отпреди много години.
— Някаквата банда е „Флийтуд Мак“ — уточни Рийл.
— Да. Били са доста известни.
— Мислех, че ще бъдеш героиня от стар телевизионен сериал — може би чак от началото на двайсет и първи век — подхвърли Роби.
— Имах такива намерения, но не открих нищо подходящо. От мама научих за тази Стиви и тя ми даде руса перука.
— Браво на мама — рече Рийл.
Семейството пое към кметството, заобиколено от агента на Сикрет Сървис и полицаи. Слънцето залязваше, небето придобиваше огнен цвят, а вятърът се усилваше, предвещавайки скорошен дъжд за ужас на организаторите на празника.
74
Вниманието на Роби беше привлечено от китайския дракон, който тържествено се придвижваше към площада пред кметството. Или по-скоро от големия брой крака под златисточервеното му тяло.
Той стрелна с поглед Рийл, която също наблюдаваше дракона.
— По-добре да сме сигурни, вместо после да съжаляваме — каза Роби и тя кимна.
Няколко думи по радиостанцията бяха достатъчни. След минута семейство Кашън изчезна във вътрешността на кметството, а няколко полицаи се втурнаха към дракона и започнаха да свалят „кожата“ му.
Върху лицето на Роби се изписа дълбоко смайване.
Краката бяха на тийнейджъри. На американски тийнейджъри.
— Окей — усмихна се Роби. — Официално признавам, че реагирах като параноик.
— Наистина ли мислиш така? — погледна го Рийл.
Влязоха в кметството и Роби се приближи към Сам.
— Съжалявам за фалшивата тревога — подхвърли той. — Беше нещо като снощната кола.
— Няма лошо — отвърна Сам, но от поведението му личеше, че не е особено доволен.
— Какво става? — попита Елинор, която се бе приближила към тях.
— Фалшива тревога, госпожо — отговори Сам. — Вече можем да продължим по предварително уточнената…
Човекът не получи шанс да довърши изречението си. Куршумът пръсна главата му и обля с кръв близкостоящите.
Роби сграбчи Елинор и я наведе, а Рийл светкавично се завъртя и откри огън в посоката, от която беше дошъл куршумът.
Прикривайки Първата дама с тялото си, Роби я избута към останалите.
— Децата вън, веднага! — изкрещя той към агента на Сикрет Сървис, който охраняваше Томи и Клеър.
Човекът моментално изпълни заповедта, подпомогнат от друг свой колега.
Клеър зърна мъртвия Сам на пода и избухна в плач. Томи беше прекалено уплашен, за да издава каквито и да било звуци.
Елинор изкрещя след децата си в момента, в който единият от придружаващите ги агенти рухна върху близките столове, смъртоносно улучен в главата.
От балкона на втория етаж тежко се стовари тялото на един от полицаите, които охраняваха периметъра. В челото му зееше дупка.
— Горе са! — изкрещя от ариергарда Рийл и засипа с куршуми балкона.
Това беше единственият начин да осигури безопасното изтегляне на мишените.
— Бързо, бързо! — извика Роби и побутна Елинор пред себе си.
Вторият агент с децата рухна по очи, улучен в гърба.
— Рийл! — изкрещя Роби.
Партньорката му се стрелна към вратата и нанесе тежък удар на мъжа, който се беше изправил под рамката. Ритникът размаза лицето му. Тялото му политна назад, а автоматът изтрака на пода. Куршум в главата сложи точка на усилията му да докопа обратно оръжието си.
В следващия миг самата тя политна назад от тежък удар с рамо в корема. Падна на пода и светкавично се претърколи по излъскания паркет. После вдигна пистолета и се прицели, но единичният изстрел я изпревари. Мъжът, който я беше блъснал с рамо, застина на място в продължение на цяла секунда, след което бавно падна по очи. Куршумът на Роби беше отнесъл по-голямата част от лицето му.
Клеър и Елинор изпищяха, зърнали как човек с картечен пистолет МП5 нахлува в залата. Роби изпразни пълнителя си в негова посока, принуждавайки го да потърси укритие. След миг вече изблъскваше Елинор към близката врата. В същото време Рийл полетя към противоположния край на салона, прескочи някаква маса и сграбчи ръцете на децата. Частица от секундата по-късно тримата влетяха в същата стая, в която бяха изчезнали Елинор и Роби, и вратата се затръшна след тях.