— Значи това е самоубийствена мисия, така ли? — изгледа го Рийл.
— Не — отвърна с усмивка кореецът. — Тази смърт ще бъде чест за нас. — После се извърна към Чанг-Ча и добави: — Другарката Ии е най-добрата. Не можете да си представите колко врагове на страната е ликвидирала. Гарантирам, че смъртта ви ще бъде бърза.
Чанг-Ча вдигна ръка. Джин Санг моментално млъкна, отстъпи крачка назад и почтително се поклони.
Корейката измъкна два ножа от колана си. И двата бяха леко извити, с назъбени остриета. Погледна първо Роби, след това и Рийл.
Роби очакваше да види едно сгърчено от омраза лице. Или поне безизразно, отдавна лишено от всякаква човечност.
Но това, което видя, беше друго.
— Трябва да побързаме, другарко Ии — нервно се обади Джин Санг. — Избихме много врагове, но скоро ще се появят други.
Чанг-Ча кимна, отговори нещо на корейски и отново насочи вниманието си към Роби и Рийл.
— Съжалявам за това — промълви на английски тя.
След това атакува.
Светкавично завъртане на пети я изстреля на сантиметри от Джин Санг. Ножът потъна в гърдите му. Свободната й ръка улови пистолета му още във въздуха. Тресна изстрел. Куршумът пръсна главата на стоящия наблизо кореец. Другият нож бръмна във въздуха почти едновременно с изстрела и се заби до дръжката в гърдите на третия от нападателите.
Останалите двама от наказателния екип бяха смаяни от действията на Чанг-Ча, но въпреки това откриха огън срещу нея. Тя обаче вече беше грабнала тялото на третия и го използва като щит.
В един момент рязко блъсна трупа напред, просна се на пода и запълзя към четвъртия мъж, когото събори с два силни ритника в глезените. Ножът изскочи от гърдите на мъртвеца и преряза гърлото му. По цимента се разплиска артериална кръв.
Но Чанг-Ча изобщо не намали скоростта на своите действия. Едно светкавично салто й позволи да се озове в непосредствена близост до последния кореец, който направи безуспешен опит да я улучи с паническо натискане на спусъка.
Излезли от вцепенението, Роби и Рийл сграбчиха Елинор и децата и буквално ги хвърлиха обратно зад масата. После запълзяха по пода, за да стигнат до оръжията си.
Но Чанг-Ча се оказа по-бърза от тях. С поредното салто тя прелетя над главата на последния си опонент и се отблъсна от стената зад него. В ръцете й се появи тънко и остро като бръснач стоманено въже, което се стегна около шията на мъжа, докато тялото й все още беше във въздуха. В следващия миг тя се приземи на два крака, кръстоса ръце и рязко дръпна.
От устата на мъжа излетя сподавено гъргорене и тялото му рухна на пода. Кръвта бликна от дълбоката рана, която почти му отряза главата.
Чанг-Ча се изправи и захвърли въжето. Бавно огледа резултата от опустошителните си действия. Петима мъртви за по-малко от минута, ликвидирани с почти голи ръце. Дишаше тежко, с блестящи от напрежение очи и стегнати крайници.
Бавно се завъртя и се озова очи в очи с Роби и Рийл. Пистолетите им сочеха в гърдите й, но никой от двамата не беше сложил пръст на спусъка.
— Ще ни обясниш ли причините за това, което направи току-що? — подхвърли Роби.
Чанг-Ча се обърна към Елинор и децата, които бавно се надигаха от укритието си зад масата. Първата дама побърза да сложи длани върху очите на децата си в опит да им спести ужасната гледка.
— Надявам се, че не сте пострадали — промълви Чанг-Ча.
Елинор бавно поклати глава, но дълбокото смайване върху лицето й остана.
— Добре съм — сподавено отговори тя. — Те също. Благодаря ви.
Чанг-Ча отново насочи вниманието си към Роби и Рийл.
— Никога не съм виждала толкова смайващ с мащабите си ръкопашен бой — промълви с уважение Рийл и направи предпазлива крачка напред. — Но и аз ще попитам: защо?
— Изпратиха ни да ги убием — отвърна Чанг-Ча и посочи Елинор и децата. — Всички в екипа бяха готови да го направят.
— Но не и ти, така ли? — внимателно я погледна Роби.
Чанг-Ча забави отговора си.
— Не знам — промълви най-после тя. — Но в крайна сметка се оказа, че не искам да убия това семейство. Не мога.
— Сърце не ти даде, а? — скептично подхвърли Рийл.
— Нямам сърце — твърдо отвърна Чанг-Ча. — Израснах в „Йодо“ и винаги ще си остана от „Йодо“. Там ми изтръгнаха сърцето преди много години. Няма как да ми порасне друго.
— „Йодо“ — замислено промълви Роби. — Значи си била?…
— Да.
— Виждала съм те и преди — каза Рийл, без да сваля очи от лицето й. — На брега, в компанията на едно момиченце.
— Казва се Мин — кимна Чанг-Ча.