— Беше облечена като жаба — обади се от мястото си Томи. — Каза, че е на десет години и се нуждае от помощ или нещо подобно.
— Довела си дете по време на мисия?! — смаяно я изгледа Роби.
— Мин няма нищо общо с мисията! — разпалено отвърна Чанг-Ча. — Тя е невинна. От „Йодо“ е, също като мен. Но все още има сърце. Не й го отнемайте, моля ви! Тя е просто дете, не разбира нищо.
— А защо я доведе тук? — попита Рийл.
— Успях да убедя висшестоящите, че ще бъде допълнително прикритие. Американците се отнасят добре с децата.
— Но истинската причина е друга, нали?
— Да, друга е. Да я изведа от страната, да й дам шанс… на друго място.
Чанг-Ча бръкна в джоба си и извади едната ампула с отрова.
— Никой от нас не трябваше да оцелее след изпълнението на задачата — глухо промълви тя.
— Геройска смърт, така ли? — подхвърли Роби.
— Да, включително и за Мин. Но аз… Не исках да я сполети това. Тя е едно невинно дете, което не е направило нищо лошо.
— Мисля, че не са изтръгнали сърцето ти в „Йодо“ — тихо промълви Рийл.
— Но въпреки това ми се струва крайно необичайно, че се обърна срещу своите — бързо добави Роби.
— Ами аз… — заекна Чанг-Ча, усещайки как краката й омекват. — Мисля, че просто се уморих от всичко това.
Роби и Рийл си размениха многозначителни погледи.
— Как е истинското ти име? — попита Роби. — Освен „другарката Ии“?
— Чанг-Ча.
— Кои бяха тези хора, Чанг-Ча? — попита Рийл и посочи труповете.
— Мои сънародници. Имената им нямат значение. У дома е пълно с такива като тях. И винаги ще бъде пълно.
— Не искам да те заблуждавам, Чанг-Ча — тежко въздъхна Роби. — Чакат те сериозни проблеми въпреки това, което направи тук.
— Но фактът, че спаси живота на всички ни, със сигурност ще й помогне — обади се Елинор.
— Ще трябва да окажеш пълно съдействие на разследващите — продължи Рийл. — Да разкажеш как си успяла да влезеш в страната, как си се добрала до маршрута на президентското семейство, как си се справила с мерките за сигурност…
Тресна изстрел и куршумът прониза шията на Чанг-Ча.
Роби и Рийл едновременно се обърнаха към извитото стълбище. Там стоеше млад полицай, стиснал пистолета си с две треперещи ръце.
— Улучих я! — извика тържествуващо той. — Улучих малката азиатска кучка!
Чанг-Ча не падна веднага. Остана на място, докато кръвта заливаше предната част на дрехата й.
— Не, идиот такъв! — изкрещя Роби, стрелна се към стълбището и изби пистолета от ръцете на униформения.
Рийл успя да подхване Чанг-Ча и внимателно я положи на пода. После пъхна пръст в причинената от куршума дупка, опитвайки се да притисне разкъсаната артерия. Но кръвта продължаваше да изтича. Не помогна и парчето от ръкава й, което пристегна около раната.
— Остани с мен, Чанг-Ча! Погледни ме! — Обърна се към партньора си и изкрещя: — Трябва ни линейка, Роби! Незабавно!
Роби вече беше набрал 911. Този път насреща вдигнаха веднага. Той се разпореди за линейката, но един поглед върху лицето на Чанг-Ча беше достатъчен да разбере, че вече е късно.
Кожата й беше станала восъчнобледа, а кръвта й продължаваше да изтича.
Подложила ръка под тила й, Рийл продължаваше да притиска парчето плат към раната.
Чанг-Ча вдигна ръка и докосна лицето й.
— Името й е Мин — промълви с бързо заглъхващ глас тя. — На десет години е. Моля ви, помогнете й.
— Ще го направим, обещавам ти! Не се предавай! Линейката е на път, всичко ще бъде наред! Убедена съм, че можеш да го направиш. Ти си… най-добрата, която съм срещала!
Но Чанг-Ча явно не я чуваше. Устните й продължаваха да се движат беззвучно. Името й е Мин. На десет години е. Моля ви, помогнете й…
После изрече и още няколко думи, този път изненадващо ясно:
— Аз съм Чанг-Ча. Млада съм, но същевременно и много стара. Моля ви, помогнете ми.
После устните й престанаха да мърдат и очите й се оцъклиха.
В продължение на една безкрайно дълга минута Рийл остана неподвижна. После внимателно отпусна на пода главата на мъртвата жена. Когато се обърна към Роби, плачеше. След миг се изправи, отмести втрещения полицай от пътя си и бавно пое нагоре по стълбите.
76
Атентатът срещу Първото семейство изправи двете страни на ръба на войната, но дипломацията в крайна сметка свърши своето — Северна Корея получи възможност да запази авторитета и националната си гордост, а администрацията във Вашингтон си спести разкриването на политически опасни факти, свързани с планираното сваляне на режима в КНДР. Нападението в Нантъкет беше приписано на радикални елементи в Северна Корея, които ръководството на страната решително заклейми.