И нещата спряха дотам. Поне за известно време.
Беше установено, че корейският наказателен екип е проникнал в кметството благодарение на карнавалните костюми за Хелоуин. Те бяха убили един охранител на задния вход, бяха влезли и отцепили цялата сграда, като бяха избили вътрешната охрана. Полицаят, който стреля срещу Чанг-Ча, видял какво става и тръгнал към звуците, идващи от мазето. Там треперещата му ръка все пак успяла да натисне спусъка.
Роби и Рийл получиха горещите благодарности на президента, съпругата и децата му. Бяха обявени за неофициални членове на семейството. Томи беше дълбоко впечатлен от героизма им. Той и сестра му говориха с психолози, които им помогнаха да преодолеят шока от това, на което бяха станали свидетели. Клеър изглеждаше като друг човек, отърсила се от хлапашката самоувереност. Тя получи пълната подкрепа на по-малкия си брат, което щеше да бъде добре и за двамата.
Преди Роби и Рийл да напуснат Белия дом, Елинор ги прегърна.
— Дължим ви живота си — прошепна тя. — Както аз, така и децата ми.
— Не — твърдо отвърна Роби. — Всички ние дължим живота си на Чанг-Ча.
След срещата в Белия дом двамата се отправиха към апартамента на Роби. Благодарение на информационната система на ЦРУ бяха научили много за Чанг-Ча — нещо, което само усили депресията на Рийл.
— Колко много е преживяла — промълви тя. — След дългите години, прекарани в „Йодо“, получава шанс да се измъкне от ада, но при условие че избие цялото си семейство. Глад, изтезания, а след това и убийства от името на режима. И въпреки това ни спаси живота. Защо? За да бъде простреляна от ръката на някакво шашардисано ченге?
— Човекът не е виновен, Джес — каза Роби. — Помислил си е, че тя е врагът.
— Но не беше!
— Знаеш, че Пхенян поиска тялото й, нали?
— Да — каза Рийл. — Но ние я погребахме тук.
— Защо постъпи така? — изгледа я Роби. — Какво я накара да запази живота ни?
— Тя сама го каза, Роби. Била е уморена от това, което върши. Точно като мен.
— Предполагам, че си права.
— Но беше по-добра от нас — добави Рийл. — Разбра го, нали?
— Да — призна с въздишка той. — Никога не бях виждал някой да се справя с петима противници по начина, по който го направи тя.
— В момента, в който извади ножовете и ни погледна, аз бях сигурна, че няма да ни нападне — добави Рийл.
— Защо? Когато каза, че съжалява, изглеждаше объркана.
— Ти казвал ли си на някого, че съжаляваш, преди да го убиеш?
Роби се облегна назад и потъна в размисъл. После бавно поклати глава.
— Не.
— Тя го направи заради Мин.
— Разбира се — отново кимна Роби.
— Успяла е да измъкне детето по гениален начин.
— Ако е разсъждавала така, както се би, от нея със сигурност щеше да излезе страхотен шахматист.
— Шест хода напред — замислено промълви Рийл.
— Точно така.
— Синия е на мнение, че напрежението между нас и Северна Корея много скоро ще спадне.
— Докато отново не се повиши — отбеляза той.
— Лично аз предпочитам спокойствие, макар и временно.
— Всички искаме това.
— Остава въпросът с Мин.
— Така е.
— Мислиш ли, че ще се съгласят?
— Не можем да направим нищо друго, освен да ги попитаме, Джес.
— В такъв случай да вървим.
— Сигурна ли си? — изгледа я той.
— Колкото във всичко останало — сви рамене тя.
Роби грабна ключовете за колата и двамата напуснаха апартамента.
Наложи се да преодолеят доста препятствия, поставени от различните институции. Но в крайна сметка извадиха късмет — главно благодарение на Ким Сък, който с готовност прие да им помогне.
Отбиха се на още две места, след което се насочиха към голямата къща в Северна Вирджиния. Роби беше звъннал предварително и там вече ги чакаха.
Джули Гети отвори входната врата. Срещу нея стояха Роби, Рийл и Сук.
И Мин.
Тя беше облечена с панталон и дълга риза и обута с маратонки. Косата й беше вързана с жълта панделка.
Беше чиста и спретната, но със зачервено лице. Защото беше плакала.
Скърбеше за Чанг-Ча.
Освен това трепереше от страх.
— Здрасти — топло ги поздрави Джули. — Хайде, влизайте.
Възстановил се след побоя, който му нанесоха хората на Леон Дайкс, настойникът й Джеръм Касиди ги очакваше в хола. Беше строен мъж на средна възраст, със стегната на тила посивяла коса.
Той се здрависа с Роби, когото познаваше, а след това се запозна с Рийл и каза: